Каз го избута от себе си и се изправи.
Матиас изведнъж си даде сметка за промененото съотношение на силите. Каз така и не бе взел пушката на своя дрюскеле. С други думи, Матиас държеше пушка в ръце, а Каз Брекер беше невъоръжен. Стояха над телата на двама изпаднали в безсъзнание дрюскеле, хората, които би трябвало да са негови братя. „Мога да го застрелям — помисли си Матиас. — С един изстрел да обрека Нина и другите.“ И отново го обзе онова странно чувство, че вижда живота си под грешен ъгъл. Облечен бе в затворническа униформа, натрапник в палата, който до неотдавна беше смятал за свой дом. „В какво съм се превърнал?“
Вгледа се в Каз Брекер, в младежа, който сам си беше кауза, единствената кауза. И все пак Каз притежаваше умението да оцелява във всяка ситуация и беше по свой си начин войник. Удържал бе на сделката си с Матиас. Неведнъж през последните дни Брекер можеше да стигне до извода, че Матиас вече не му е нужен — след като им беше помогнал да начертаят плановете, след като се бяха измъкнали от ареста или след като Матиас му беше разкрил тайната на невидимия мост. А в каквото и да се е превърнал, Матиас никога не би застрелял невъоръжен човек. Още не беше ударил това дъно.
Свали оръжието.
Бегла усмивка раздвижи лицето на Каз.
— Не бях сигурен как ще постъпиш, ако се стигне до това.
— Аз също — призна Матиас. Каз вдигна вежда и истината удари Матиас като юмрук в стомаха. — Било е тест, нали? Нарочно не си взел пушката.
— Трябваше да съм сигурен, че си на наша страна. На страната на всички нас.
— И си поел риска да те застрелям?
— Рискът не беше голям, защото ти, Матиас, направо вониш на почтеност.
— Хлопа ти дъската, честно.
— Знаеш ли каква е тайната на хазартните игри, Хелвар? — Каз стовари здравия си крак върху приклада на захвърлената пушка, тя отскочи, Каз я улови във въздуха и я насочи към гърдите на Матиас. Всичко това за части от секундата. Дори ако Матиас бе решил да стреля, Каз като нищо е можел да го изпревари. — Блъфирането и измамата. А сега да разчистим и да облечем тези униформи. Чака ни бал.
— Един ден ще ти свършат номерата, демджин.
— Надявай се да не е днес.
„Ще видим какво ще ни донесе тази нощ — помисли си Матиас, преди да се наведе към войника в краката си. — Може и да не владея езика на измамата като теб, но се уча бързо.“
30. Йеспер
Йеспер знаеше, че трябва да е ядосан на Каз — задето беше тръгнал да търси Пека Ролинс, съсипвайки първоначалния им план, и задето ги излагаше на още по-голяма опасност с тази нова измишльотина. Но докато с Вилан пълзяха по покрива на дрюскеле към караулката, беше толкова щастлив, че не му оставаха сили да се ядосва. Сърцето му биеше бързо, а адреналинът препускаше из тялото му в галоп. Напомни му за един купон на Западната дъга, на който беше отишъл преди време. Някой беше напълнил градски фонтан с шампанско и Йеспер не чака втора покана — изу ботушите си и се метна с отворена уста в пенливата течност. Сега не шампанско, а риск пълнеше носа и устата му, замайваше го с чувството, че е непобедим. Обичаше това чувство и се мразеше, че го обича. Би трябвало да мисли за задачата, за парите, как ще си изплати дълговете и баща му няма да страда заради неговите простотии. Но умът му бягаше от тези мисли като опарен, не само сега, а по принцип. Какъв по-добър начин да не мисли за това от реалната заплаха за живота му!
Даваше си сметка за шума, който вдигат тук, далече от навалицата и врявата в посолството. Тази нощ принадлежеше на дрюскеле. Хрингкяла беше техният празник, който да посрещнат целокупно зад стените на Белия остров. С други думи, секторът на дрюскеле, сградата, върху която пълзяха с Вилан, в момента беше най-безопасното място в целия комплекс. Ала тишината изглеждаше зловеща, притискаше го. Тук нямаше върби и фонтани като в посолството. Също като затвора, тази част от Ледения палат не беше предназначена за външни очи. Усети, че драпа нервно с език по балеена, натикан между зъбите му, и престана, преди да го е задействал. Подозираше, че за такава глупава грешка Вилан ще му опява с години.
Голяма капандура с формата на пирамида гледаше към просторно помещение, вероятно тренировъчна зала, с голямата вълча глава на дрюскеле в средата на пода и рафтове с оръжия покрай стените. Йеспер се придвижи към следващата стъклена пирамида. Тази гледаше към просторна столова с голяма камина и барелеф на вездесъщата вълча глава над нея. На стената отсреща беше спуснато гигантско знаме без различим рисунък, само съшити тънки ивици плат, основно в червено и синьо, но имаше и пурпурни. В първия момент Йеспер не разбра какво представлява знамето, после…