— Светци — прошепна той и преглътна да успокои стомаха си. — Цветовете на Гриша!
Вилан примижа.
— Знамето ли?
— Червено за Корпоралките. Синьо за Етералките. Пурпурно за Материалките. Съшито е от парчета плат, виждаш ли? Плат, взет от кафтаните, които Гриша носят в битка. Трофеи.
— Много са.
Стотици. Хиляди. „Аз щях да нося пурпурно — помисли си Йеспер, — ако се бях присъединил към Втора армия.“ Отчаяно му се прииска да се върне към възторга, клокочил в него допреди миг. Рискът да го заловят и екзекутират като крадец и наемник не го плашеше, даже напротив, изпълваше го със силно вълнение. Тогава защо изтръпваше така при мисълта, че ще го преследват като Гриша?
— Хайде, стига сме се мотали.
Също като при затвора и посолството, караулката в сектора на дрюскеле се издигаше над вътрешен двор, така че всеки натрапник да бъде видян навреме и елиминиран. Но сега портата беше спусната, а бойниците над двора бяха празни като останалата част от сектора. Тук сребърната вълча глава на дрюскеле беше ецвана върху големи черни плочи, осветени със зловещ син пламък. Май това беше единственото място в Ледения палат, където черното доминираше за сметка на бялото и сивото. Дори портата беше от някакъв черен метал, който изглеждаше особено тежък.
Страж с пушка през рамо се беше облегнал на арката при караулката.
— Само един? — зачуди се Вилан.
— Матиас каза, че когато портата е спусната, я охраняват четирима.
— Може би жълтият протокол работи в наша полза — каза Вилан. — Може да са ги пренасочили към затворническия сектор или…
— Или в караулката се топлят дузина едри фйердани.
Стражът долу отвори кутийка с юрда и пъхна в устата си топка сушени оранжеви цветчета. Изглеждаше отегчен и сърдит, едва ли му беше приятно, че стои на пост, докато другите се забавляват на празника.
„Не те виня — помисли си Йеспер. — Но съвсем скоро животът ти ще стане много по-вълнуващ.“
Ако не друго, поне стражът е облечен с обикновена униформа, а не с черните дрехи на дрюскеле, отбеляза си доволно Йеспер. Още не можеше да се отърси от спомена за онзи флаг. Майка му беше от Новий Зем, но баща му имаше келска кръв, което обясняваше сивите очи на Йеспер, както и суеверията на Странстващия остров, с които беше израснал. Когато талантът му започна да се проявява, баща му много се изплаши. Молеше Йеспер да крие силата си. „Боя се за теб — казваше той. — Светът се отнася жестоко с такива като теб.“ Но Йеспер винаги бе подозирал, че баща му се страхува не само за него, а и от него, мъничко поне.
„Ами ако бях отишъл в Равка, а не в Керч? — помисли си той сега. — Ако се бях включил във Втора армия?“ Фабрикаторите участваха ли изобщо в сраженията, или ги държаха затворени в работилниците? Сега Равка беше относително стабилна, съграждаше след разрушенията на гражданската война. Гриша не подлежаха на задължителна мобилизация. Би могъл да отиде там на гости, да се научи как по-добре да използва силата си и да забрави за казината на Кетердам. Ако успееха да закарат Бо Юл-Баюр жив и здрав при Съвета на търговците, всичко щеше да стане възможно. Срита се мислено. Къде му беше акълът?! Само доза непосредствена опасност щеше да му прочисти мислите.
Надигна се.
— Отивам.
— Какъв е планът? — попита Вилан.
— Ще видиш.
— Нека помогна.
— Ще ми помогнеш, като си затвориш плювалника и не ми се моташ в краката — каза Йеспер, докато прикрепяше въжето към ръба на покрива. Спусна го зад редица каменни плочи покрай алеята. — Изчакай да обезвредя стражите, после се спусни.
И той хукна приведен по покрива, като заобиколи отдалече ръба, който гледаше към вътрешния двор. Зае позиция при стената зад стража. Без да вдига излишен шум, прикрепи друго въже към покрива и се спусна предпазливо покрай стената. Стражът се падаше почти право под него.
Йеспер не беше Привидението, но ако успееше да се приземи безшумно и да се промъкне зад гърба на постовия, можеше и да не се вдигне врява.
Напрегна се, готов да скочи. В същия миг друг страж излезе от караулката. Пляскаше с ръце да ги стопли. След него — още един. Йеспер замръзна. Висеше над трима въоръжени стражи на половината височина от покрива до земята и без никакво прикритие. Ето затова Каз се занимаваше с планирането. По челото му изби пот. Не можеше да надвие трима стражи наведнъж. Ами ако в караулката има още? Моментално ще вдигнат тревога.