— Я чакайте — каза един от стражите. — Чухте ли нещо?
„Не поглеждай нагоре. Светци, дано не погледнат нагоре.“
Стражите обикаляха в бавен кръг с пушки в ръцете. Единият вдигна глава да огледа покрива. Започна да се обръща.
Странен и доста приятен звук разцепи въздуха.
Скерден Фйерда, кенде хйерцееееенг, лендтен исен ен де вааанден.
Думи на фйердански, които Йеспер не разбираше, се извисиха над двора в съвършен тенор, който сякаш полепна по черните каменни бойници.
„Вилан.“
Стражите се завъртяха като един и насочиха пушките си към алеята, която водеше към вътрешния двор. Търсеха източника на гласа.
— Оландер? — извика единият.
— Нилсон? — каза друг.
Държаха пушките си в готовност, но гласовете им издаваха по-скоро любопитство и развеселеност, отколкото агресивност.
„Какви ги върши хлапето, по дяволите?“
Нечий силует се появи на арката над алеята и взе да залита наляво-надясно.
— Скерден Фйерда, кенде хйерцееееенг… — пееше Вилан и изненадващо убедително го играеше пиян, но иначе много талантлив фйерданец.
Стражите избухнаха в смях и започнаха да припяват:
— … лендтен исен…
Йеспер скочи. Сграбчи най-близкия страж, скърши му врата и му взе пушката. Вторият тъкмо се обръщаше, когато Йеспер заби с все сила приклада в лицето му. Чу се адски неприятен звук. Третият успя да вдигне оръжието си, но Вилан сграбчи ръцете му изотзад в тромава хватка. Човекът изпусна пушката и тя издрънча на каменните плочи. Преди да е извикал, Йеспер се метна към него и заби своя приклад в стомаха му, после го довърши с два удара в челюстта.
Наведе се и хвърли една от пушките на Вилан. Двамата стояха над повалените стражи, дишаха тежко с пушките в ръце и чакаха още фйердански войници да изскочат под тревога от караулката. Никой не се появи. Може би четвъртият наистина е бил пратен другаде заради жълтия протокол.
— Ти така ли си затваряш плювалника и не ми се пречкаш в краката? — прошепна Йеспер, докато влачеха телата зад каменните плочи, където нямаше да се виждат.
— А ти така ли казваш „благодаря“? — сопна се Вилан.
— Каква беше онази песен, мамка му?
— Националният химн — самодоволно обясни Вилан. — Учил съм фйердански, помниш ли?
Йеспер поклати глава.
— Впечатлен съм. И от теб, и от учителите ти.
Съблякоха униформите на двама от стражите, а своите затворнически дрехи зарязаха на купчина. После вързаха здраво ръцете и краката на онези, които още имаха пулс, а устите им запушиха с парчета, отпрали от затворническите дрипи. Униформата на Вилан му беше много голяма, а китките и глезените на Йеспер стърчаха от ръкавите и крачолите, но поне ботушите му бяха що-годе по мярка.
Вилан махна към стражите.
— Разумно ли е да ги оставим така… сещаш се.
— Живи? Нямам навика да убивам спящи хора.
— Може да ги събудим.
— Колко сме безсърдечни, търговче! Ти някога убивал ли си човек?
— Не бях виждал труп, преди да дойда в Кацата — призна хлапето.
— Нищо срамно няма в това — каза Йеспер, с което сам се изненада. Но наистина мислеше така. Вилан трябваше да се научи на самосъхранение, по възможност без да се среща твърде често и отблизо със смъртта. — Я провери дали сме им запушили добре устите.
За всеки случай вързаха стражите към една от черните плочи. Колегите им сигурно щяха да ги открият така, вързани като агнета. Малко вероятно бе да се освободят без чужда помощ.
— Хайде — каза Йеспер и двамата прекосиха двора на път към караулката.
Имаше врати вляво и вдясно от арката. Влязоха през дясната и тръгнаха предпазливо нагоре по стълбите. Едва ли някой ги дебнеше в засада, обаче не беше изключено липсващият четвърти страж да отговаря за охраната на механизма, който вдигаше и спускаше портата. Но помещението над арката се оказа празно, осветено от фенер, оставен на ниска маса до отворена книга и купчинка начупени орехи. Рафтовете покрай стените тежаха от пушки — много скъпи пушки, — а кутиите по рафтовете вероятно бяха пълни с амуниции. Прах нямаше никъде. Какви чистници само!
По-голямата част от помещението беше заета от огромна макара с дръжки от двете страни и навита дебела верига. Близо до дръжките веригата се изпъваше към тесни отвори високо в стената.
Вилан кривна глава настрани.
— Ха`!
— Този звук не ми харесва. Има ли нещо?
— Очаквах въже или кабел някакъв, а не стоманени вериги. Ако искаме да застопорим портата така, че да не се отваря, ще трябва да срежем метала.