— И как ще задействаме черния протокол, щом не можем да срежем метала?
— Точно в това е проблемът.
Стария часовник започна да отброява десет камбани.
— Ще се опитам да отслабя брънките — каза Йеспер. — А ти потърси пила или нещо друго остро.
Вилан вдигна ножиците от пералното.
— Става — каза Йеспер. Трябваше да стане.
„Имаме време — каза си той, вперил поглед във веригата. — Още можем да се справим.“ Дано поне другите не са се сблъскали с неприятни изненади.
Може би Матиас грешеше за Белия остров. Може би ножиците ще се счупят в ръцете на Вилан. Може би Иней ще се провали. Или Нина. Или Каз.
„Или аз. Може би аз ще се проваля.“
Шестима души и хиляди начини, по които безумният им план да се издъни.
31. Нина
Нина рискува да хвърли още един поглед през рамо, докато стражите извеждаха Иней. „Тя е умна и опасна. Може да се грижи за себе си.“
Тази мисъл не й помогна особено, но не можеше да се мотае повече тук. Двете с Иней очевидно бяха заедно и Нина трябваше да се махне от погледа на стражите по най-бързия начин, преди да са я подложили на повторна проверка. Пък и нямаше как да помогне на Иней в момента, без да се издаде и да съсипе целия план. Смеси се с гостите, изхлузи от раменете си издайническата пелерина, изтъкана от конски косми, повлече я след себе си, а после незабелязано я пусна на пода, където навалицата да я стъпче. Костюмът й пак щеше да привлича вниманието, но поне се беше отървала от червената конска опашка на върха на качулката, която се виждаше отдалече като фар в морето.
Стъкленият мост се издигаше пред нея. Великолепна арка, грейнала под сините пламъци на окачени фенери. Наоколо хората се смееха и се държаха за ръце, с всяка крачка се издигаха все по-високо над ледения ров, чиято повърхност блестеше като огледало. Ефектът беше смайващ, зашеметяваш. Нина имаше чувството, че пантофките й — обсипани с мъниста и възтесни за краката й — стъпват в празния въздух. Съвсем й се зави свят, когато видя, че и другите хора около нея вървят сякаш в нищото.
Видно беше, че и този мост е бил създаден от фабрикатори в далечното минало. Поредната неприятна мисъл, фйерданите твърдяха, че бил божествено дело или, в най-лошия случай, че е построен от Сйенж Егмонд, един от светците, който уж имал фйерданска кръв. В Равка обаче хората бяха започнали да преосмислят чудесата на светците. Наистина ли са били чудеса, или просто дело на талантливи гришани? Този мост наистина ли е бил дар от Дйел? Древен строеж, издигнат с робски труд? Или са издигнали Ледения палат по време, когато Гриша не са били заклеймявани като чудовища по тези места?
От най-високата точка на стъклената арка Нина зърна за пръв път Белия остров и вътрешния пръстен. Вече знаеше, че островът е защитен от допълнителна стена, оттук обаче ставаше ясно, че стената има формата на левиатан, исполински леден дракон, който опасваше острова, преди да захапе опашката си. Тръпки да те побият. Вълци, дракони, какво ли беше следващото? В равкийските приказки чудовищата спяха и чакаха герой, който да ги събуди. „Е — помисли си тя, — ние определено не сме герои. Да се надяваме, че това чудовище ще си остане заспало.“
Спускането след връхната точка на моста беше още по-зашеметяващо и Нина искрено си отдъхна, когато стъпалата й отново намериха твърд бял мрамор. Черешови дървета с бяла кора и живи плетове в сребрист цвят обточваха мраморната алея, а охраната от тази страна на моста й се стори доста по-рехава. Стражите стояха мирно, нагиздени с красиви бели униформи с елементи от сребриста кожа и дантела. Не изглеждаха особено страшни в този си контешки вид, но Нина помнеше какво бе казал Матиас — че колкото по-навътре в комплекса отиваш, охраната става по-затегната, макар и по-дискретна. Хвърли поглед към другите гости, които вървяха с нея по хлъзгавите стълби в процепа между пастта и опашката на дракона. Колцина от тях наистина бяха гости — благородници и артисти? И колцина бяха фйердански войници и дрюскеле, предрешени като посетители?
Прекосиха открит каменен двор и влязоха през дверите на двореца. Озоваха се в просторно фоайе, чийто таван се издигаше в куполи на няколко етажа височина. Като целия Леден палат и царският дворец беше построен от същия чист, бял натурален камък, сякаш беше издълбан в гръдта на глетчер. Било от нерви, било от развинтено въображение, било защото наистина беше студено, но Нина цялата настръхна, чак зъбите й започнаха да тракат.
Влезе в огромна бална зала, идеален кръг, пълен с гости, които танцуваха и пиеха под погледите на издялана от лед вълча глутница. Масивните скулптури на тичащи и скачащи зверове сигурно бяха повече от трийсет, хълбоците им лъщяха неприятно под сребристата светлина, а зейналите им челюсти бавно се топяха и ронеха капки по навалицата отдолу. Музиката на невидим оркестър се губеше сред врявата на хиляди гласове.