Стария часовник отброи десет камбани. Твърде много се беше забавила на глупавия стъклен мост. Трябваше й по-добър изглед към залата. Отправи се към вито стълбище от бял камък и зърна две познати фигури в сенките на една ниша наблизо. Каз и Матиас. Значи бяха успели. И носеха униформи на дрюскеле. Нина потръпна зиморничаво. Да види Матиас в тези цветове беше… болезнено, смразяваше я до кости по един съвсем нов начин. Какво ли си е мислел, докато е обличал униформата? Погледите им се срещнаха за миг, но неговият си остана неразгадаем. И все пак фактът, че Каз е с него, беше обещаваш. Нина не беше сама в двореца и поне засега се вместваха в графика.
Кимна едва доловимо за поздрав, после продължи по стълбището към галерията на втория етаж, откъдето щеше да вижда по-добре празнуващото множество и теченията, които го владееха. Този урок беше научила в училище от Зоя Назяленски. Тълпите не се движеха на случаен принцип, а се подчиняваха на специфични закони, които неизменно завихряха навалицата около онези с най-голяма власт. Хората си мислеха, че се разхождат безцелно, но в действителност богатите и влиятелните ги привличаха като магнит. Както можеше да се очаква, най-големият вихър се беше оформил около фйерданската царица и нейните приближени. „Интересно“ — помисли си Нина, загледана в белите им одежди. В Равка бялото беше цветът на прислугата. Виж, на короната не можа да намери слабо място — гигантски диаманти като разклонени вейки, покрити със сутрешен скреж.
Царските особи бяха охранявани твърде строго, за да й свършат работа, но недалече от тях Нина видя друго течение, завихрило се около група военни. Кой би могъл да знае по-сигурно местонахождението на Бо Юл-Баюр от някой с висок чин във фйерданската армия?
— Хубава гледка, нали?
Нина едва не подскочи от гласа на мъжа, приближил я незабелязано. Ама и тя е един разузнавач, няма що! Да я издебнат така.
Мъжът се усмихна широко и сложи ръка на кръста й.
— Не знам дали знаеш, но тук има стаи за забавление. А ти определено ми приличаш на момиче, което обича забавленията. — И ръката му се плъзна малко по-надолу.
Нина забави рязко пулса му и онзи се пльосна в краката й, като си фрасна главата в парапета. Щеше да се събуди след десетина минути с ужасно главоболие и слабо мозъчно сътресение.
— Той добре ли е? — попита една минаваща девойка.
— Попрекали с пиенето — отвърна с усмивка Нина.
Спусна се бързо по стълбите и се сля с тълпата, придвижвайки се на бавен ход към групичка войници в парадна униформа, събрали се около едър мъж със забележителни мустаци. Ако се съдеше по броя на медалите по предницата на мундира му, този трябваше да е генерал или нещо такова. Дали да подходи към него директно? Трябваше й някой с достатъчно висок чин, за да има достъп до секретна информация, и достатъчно пиян, за да вземе необмислено решение, но не чак толкова, че да припадне, преди да си е изпял и майчиното мляко. Ако се съдеше по зачервените страни и некоординираното поклащане на генерала, той май беше преминал границата на полезността и само си търсеше саксия, в която да зарови лице и да захърка.
Нина усещаше как се изнизват минутите. Крайно време беше да направи своя залог. Взе си чаша шампанско и тръгна бавно по периферията на групичката. Един войник се отдели, тя направи крачка назад и се озова право на пътя му. Сблъскаха се. Войникът не беше от най-едрите, така че сблъсъкът не завърши катастрофално, но й даде правдив повод да извика уплашено, да политне напред и да разлее шампанското. Моментално няколко чифта силни ръце се протегнаха да я хванат.
— Ама че си непохватен! — каза генералът. — Едва не я събори на пода.
„Ха`, успях от първия път — поздрави се мислено Нина. — Голяма работа съм и точка.“
Набеденият войник се изчерви като домат.
— Моля да ме извините, госпожице.
— Извинете — отвърна тя на керчски, езика на Менажерията, уж силно притеснена. — Не говоря фйердански.
— Дълбоки извинения — пробва той на керчски. После направи храбър опит и на келски: — Много извинявам.
— О, не, вината бе изцяло моя — прекъсна го задъхана тя.
— Алгрен, спри да съсипваш езика на дамата и й донеси нова чаша шампанско.
Войникът се поклони и изчезна с бърз ход.
— Добре ли сте? Искате ли да седнете? — попита я генералът на отличен керчски.