А после камбаните на Стария часовник забиха отново, силно и истерично, пронизително и тревожно, истински звънтящ прилив, настигащи се кънтежи, които се разливаха като вълни над Белия остров, ледения ров и крепостната стена. Камбаните на черния протокол. Вече нямаше връщане назад. Пуснаха едновременно дръжките на макарата, портата се спусна с трясък, но отслабената брънка така и не се скъса.
— Хайде де — прошепна Йеспер, вперил поглед в упорития метал.
Някой по-добър фабрикатор сигурно би се справил за нула време. Фабрикатор, надрусан с парем, сигурно би превърнал веригата в комплект касапски ножове и пак би му останало време да пие едно кафе. Но Йеспер не беше нито едното, нито другото, а идеите му бяха на изчерпване. Хвана се за веригата и увисна на нея с цялата си тежест, за да подложи брънката на допълнителен натиск. Вилан направи същото и за миг двамата увиснаха на веригата като откачени катерици, които още не са овладели катеренето. Всеки миг в двора щяха да нахлуят стражи, а Йеспер и Вилан щяха волю-неволю да пуснат веригата. Портата ще си работи нормално. Целият план ще отиде по дяволите.
— Дали пък да не й попееш? — каза отчаяно Йеспер.
И тогава, с последен писък на протест, веригата се скъса.
Двамата паднаха на пода, веригата се изхлузи през ръцете им, единият й край се изниза през отвора, а другият завъртя лудешки дръжките на макарата.
— Успяхме! — викна Йеспер през кънтежа на камбаните, едновременно развълнуван и ужасе`н. — Аз ще те прикривам. Ти се оправи с макарата!
Грабна пушката си, застана до един тесен процеп в стената към двора и се подготви за неравната битка, която предстоеше.
33. Иней
— Още колко време ще трябва да чакаме? — попита мъж в кадифе с цвят на червено вино. Стражите не му обърнаха внимание, но другите гости, ступани при входа заедно с Иней, взеха да мърморят възмутено. — Струваше ми куп пари да дойда тук — продължи мъжът — и не искам цяла нощ да вися на входа.
Най-близкият до тях страж издекламира отегчено и монотонно:
— Колегите при пропускателния пункт се занимават с другите гости. Веднага щом се освободят, ще ви върнат при първия пропускателен пункт от другата страна на стената и ще бъдете задържани там, докато самоличността ви бъде потвърдена.
— Задържани — повтори мъжът в кадифето. — Като някакви престъпници!
Вече близо час Иней слушаше вариации на същия разговор. Погледна към двора, който водеше към портата в крепостната стена. Ако искаше планът да сработи, трябваше да действа умно и да запази спокойствие. Само дето планът не беше точно такъв, а тя определено не се чувстваше спокойна. Самочувствието и оптимизмът й се бяха изпарили без следа. Чакаше и оглеждаше множеството. Минутите минаваха. Когато се чуха камбаните за три четвърти час, Иней разбра, че не може да чака повече. Трябваше да действа веднага.
— Писна ми — каза тя на висок глас. — Или ни заведете при пропускателния пункт, или ни пуснете да си ходим.
— Стражите при пропус…
Иней се изстъпи най-отпред и го прекъсна решително:
— На всички ни дойде до гуша от тази реч. Изведете ни през портата и да се свършва.
— Пазете тишина — заяви стражът. — Вие сте гости тук.
Иней забоде пръст в гърдите му.
— Ами отнасяйте се с нас като с гости — каза тя, имитирайки Нина. — Настоявам тутакси да ме заведеш при портата, рус пън такъв.
Стражът я сграбчи за ръката над лакътя.
— Искаш при портата? Да вървим тогава. Но тук повече няма да се върнеш.
— Аз само…
И тогава друг глас отекна в ротондата.
— Спри! Ти там, спри веднага, казах!
Иней надуши парфюма й — лилии, наситени и лепкави, гъст златен аромат. Прилоша й. Хелеен ван Хоуден, собственичка и управителка на Менажерията, Екзотичната къща, където можеш да получиш целия свят срещу съответната цена, си пробиваше път през навалицата към нея.
Неотдавна бе споменала, че обича да се появява с гръм и трясък.
Стражът стреснато млъкна, когато Хелеен се изстъпи пред него.
— Мадам, ще ви върнем момичето след края на празненството. Документите й…
— Тя не е от моите момичета — прекъсна го Хелеен, присвила злобно очи. Иней стоеше съвършено неподвижно, но дори тя не можеше да изчезне като с магия. — Това е Привидението, дясната ръка на Каз Брекер и една от най-известните престъпници в Кетердам.
Хората наоколо взеха да се обръщат към тях.
— Как смееш да идваш тук като част от моята къща? — изсъска Хелеен. — Къщата, която те хранеше и обличаше? И къде е Аджала?