Иней отвори уста, но паниката я стисна за гърлото и натика думите обратно. Езикът й беше изтръпнал и безполезен. Ето че отново стоеше очи в очи с жената, която я биеше и заплашваше, която я беше купила веднъж и я бе продавала многократно.
Хелеен я стисна за раменете и я разтърси.
— Къде е моето момиче?
Иней сведе поглед към пръстите, впили се в плътта й. За миг всички преживени страхотии се върнаха и я заляха вкупом и тя наистина се почувства като привидение, като дух, който копнее да се откъсне от тялото, което му е носило единствено болка. „Не.“ Тяло, което й даваше сила. Тяло, пренасяло я по покривите на Кетердам, служило й в битка и изкачило шест етажа в онази тъмна като в рог и полепнала със сажди шахта.
Стисна китката на Хелеен и я изви силно надясно. Хелеен изскимтя и коленете й поддадоха. Стражите се спуснаха към тях.
— Хвърлих момичето ти в ледения ров — озъби се Иней и сама не позна гласа си. Стисна гърлото на Хелеен с другата си ръка. — А теб те чака нещо още по-лошо.
После силни ръце я дръпнаха назад, изтръгнаха гадината от хватката й.
Иней дишаше тежко, сърцето й препускаше.
„Можех да я убия — мислеше си тя. — Усетих пулса й под пръстите си. Трябваше да я убия.“
Хелеен се изправи на крака, скимтеше и кашляше, а разни хора се надпреварваха да й помогнат.
— Щом тя е тук, значи и Брекер е тук! — изврещя Хелеен.
В същия този миг, сякаш чакали знак, прозвучаха камбаните на черния протокол, силни и настоятелни. В първия миг всички останаха по местата си. После цялата ротонда сякаш се взриви, стражите се разтичаха да заемат постовете си, командирите крещяха заповеди.
Един от стражите, явно някакъв началник, каза нещо на фйердански. Иней разпозна само една дума — „затвор“. Мъжът стисна копринената й пелерина в юмрук и изкрещя на керчски:
— Кой друг е в отряда ти? Каква е целта ви?
— Нищо няма да ви кажа — отвърна Иней.
— О, ако поискаме, не само ще говориш, а ще пееш — изплю онзи.
Смехът на Хелеен беше гърлен, беше адски доволна.
— Ще имам грижата да те обесят. Теб, както и Брекер.
— Мостът е затворен — обяви някой на висок глас. — Повече никой няма да влиза и излиза от острова тази нощ!
Гостите зароптаха гневно, настояваха за обяснение от всеки, който даваше знак, че може и да ги изслуша.
Стражите поведоха Иней през вътрешния двор покрай зяпналите гости, после, окончателно зарязали дипломацията, я повлякоха безцеремонно към портата в крепостната стена, докато камбаните продължаваха да бият истерично.
— Казах ти, че пак ще облечеш моите коприни, рисче — извика след нея Хелеен. Портата вече се спускаше, стражите чакаха да я запечатат според изискванията на черния протокол. — Ще те обесят с тях.
Портата се затвори с трясък, но Иней можеше да се закълне, че още чува смеха на Хелеен.
34. Нина
Нина се молеше паниката й да не проличи. Дали Брум я беше познал? Самият той не се беше променил и на йота — все същата дълга, посребряла по слепоочията руса коса, добре изразената челюст и грижливо подрязаната брада, униформата на дрюскеле… Черно и сребърно, със сребристата вълча глава, бродирана на десния ръкав. Не го беше виждала повече от година, но никога нямаше да забрави това лице, нито решителното синьо на очите му.
За последно се бе озовавала на едно място с Ярл Брум в трюма на онзи кораб заедно с Матиас и другите дрюскеле. „Матиас.“ Дали я беше видял да си говори с Брум, стария му ментор? Дали ги гледаше в момента? С мъка се сдържа да не хвърли поглед към тълпата, да не потърси него или Каз сред гостите.
От друга страна, в онзи трюм беше тъмно, а Нина бе мръсна и уплашена, една от множеството пленници. Сега беше чиста и напарфюмирана. Косата й беше с различен цвят, кожата — напудрена. А и този нелеп костюм… слава на светците за него. Така де, Брум беше преди всичко мъж. Дано Иней е била права и той виждаше само червенокосо келско момиче с дълбоко деколте.
Сгъна се в дълбок реверанс и го погледна изпод мигли.
— За мен е удоволствие.
Той плъзна бавно поглед по снагата й.
— Току-виж наистина се оказало удоволствие. Ти си от Екзотичната къща, нали? Кеп йе ном?
— Номм. Фиана — отвърна на келски тя. Изпитваше ли я Брум? — Но можете да ме наричате и другояче, както ви се харесва.
— Мислех, че келските момичета от Менажерията носят червени пелерини от конски косъм.
Нина нацупи устнички.
— Една колежка я настъпи и отпра подгъва. Подозирам, че го направи нарочно.