— Проклето момиче. Дали да не я намерим? Заслужава наказание.
Нина се изкиска.
— И как ще я накажете?
— Казват, че наказанието трябва да съответства на престъплението, но според мен трябва да се избира според престъпника. Ако ти беше моя пленничка, щях да изуча в детайли какво харесваш и какво не харесваш… и от какво се страхуваш, разбира се.
— О, аз съм безстрашна — каза тя и му намигна.
— Наистина? Колко интригуващо, фйерданите ценят високо смелостта. Какво мислиш, за страната ни?
— Вълшебно място — проточи Нина. „Ако харесваш лед докъдето поглед стига.“ Събра кураж. Ако я беше познал, по-добре да го разбере веднага. А ако не… така или иначе трябваше да научи къде държат Бо Юл-Баюр. А каква по-голяма победа от тази да подхлъзне не кого да е, а легендарния Ярл Брум? Пристъпи към него. — Да ви кажа ли къде наистина бих искала да отида?
Той отвърна по същия съзаклятнически начин:
— Ще се радвам да науча всичките ти тайни.
— В Равка.
Брум изкриви устни.
— В Равка ли? Земя на варвари и богохулници.
— Да, но да видя истински Гриша? От плът и кръв? Какво вълнение само.
— Не бих го нарекъл така, повярвай ми.
— Казвате го само защото носите емблемата с вълка. Тя означава, че сте… дрюскеле беше, нали? — попита тя, уж не е сигурна как да произнесе фйерданската дума.
— Аз съм техният командир.
Нина се ококори.
— Значи трябва да сте надвили много гришани в битка.
— Няма чест в сраженията с тях. Предпочитам да вляза в честен бой с хиляда почтени мечоносци, отколкото с едно от онези подли същества и техните противоестествени способности.
„А когато вие се появите с модерните си пушкала и танковете си, когато нападнете деца и безпомощни махали, ние какво, да не използваме оръжията си, така ли?“ Нина силно прехапа вътрешността на бузата си.
— В Керч също има Гриша, нали? — попита Брум.
— И аз така съм чувала, но не съм виждала нито един, било в Менажерията, било в Кацата. Поне не знам де. — Дали да не спомене за юрда парем? Или рискът би бил твърде голям? Откъде би могло да знае за новата дрога момичето, за което се представяше? Притисна се леко към него и сви устнички във веща и донякъде виновата усмивка. Надяваше се, че изглежда жадна за забавления, а не за информация. — Знам, че са ужасни, но… мисълта за тях ме вълнува, сгорещява кръвта ми. Чувала съм, че силите им нямат мяра и ограничения.
— Е… — започна Брум.
Личеше си, че води някакъв вътрешен спор. Моментът е подходящ да му изиграе стратегическо отстъпление, реши Нина и сви рамене.
— Но може би това не е по вашата част — каза тя, надникна над рамото му и улови погледа на млад благородник в бледосиви коприни.
— Искаш ли да ти покажа един Гриша? Тази нощ?
Нина вдигна рязко глава да го погледне. „Няма да е трудно, пич. Просто ми дай огледало.“ Дали Брум не държеше гришански затворници някъде на острова? Целта й беше да получи информация за Бо Юл-Баюр и юрда парем, но и това беше някакво начало. А и ако успееше да го сгащи насаме…
Перна го закачливо по гърдите.
— Занасяте ме.
— Господарката ти ще забележи ли, ако се измъкнем?
— Нали затова сме тук, да? Да се измъкнем?
Той й предложи ръката си.
— Да вървим тогава?
Тя се усмихна и го хвана под ръка. Той нежно потупа нейната.
— Добро момиче.
Доповръща й се. „Може пък да те направя импотентен“ — помисли си мрачно Нина, докато Брум я превеждаше през балната зала, а после и през една терасирана гора от ледени скулптури — вълк, стиснал орел в челюстите си, змия, увила се около мечка.
— Колко… натуралистично — промърмори тя.
Брум се засмя и я потупа отново по ръката.
— Ние сме народ от воини.
„Толкова ли ще е ужасно, ако го убия още сега? — запита се Нина. — Уж е получил сърдечен удар? И да го зарежа тук на студа?“ Но все щеше да издържи още малко похотливите погледи, които Ярл Брум мяташе към деколтето й, ако това е начинът юрда парем да изчезне от лицето на земята.
Освен това, ако наистина държаха Юл-Баюр на този забравен от светците остров, Брум щеше да знае къде е и с малко късмет да я отведе право при него. Стражите при входа на балната зала ги бяха пуснали да минат без никакъв коментар, ако не броим вдигнатите вежди и похотливите усмивки.
Право пред тях, в средата на кръгъл вътрешен двор, се издигаше гигантско дърво с провиснали като сияен балдахин клони. „Свещеният ясен“ — сети се Нина. Явно се намираха в самия център на острова. Дворът беше обточен с арковидна колонада. Ако чертежите на Матиас и Вилан бяха верни, значи сградата от другата страна на двора беше съкровищницата.