— Съкровищницата се охранява лесно и е на отлично място тук, на Белия остров, така че беше логичният избор за лаборатория.
Думите звучаха достатъчно безобидно, но възелът в гърдите й се стегна още, превърна се в леден юмрук около сърцето й. Вървеше до Брум по коридора, покрай еднообразни бели врати, всяка с малко прозорче.
— Стигнахме — каза Брум и спря пред врата, която с нищо не се различаваше от останалите.
Нина надникна през прозорчето. Килията беше същата като онази на последния етаж в затворническия сектор, но наблюдателният панел беше на отсрещната й стена и оттук се виждаше като голямо огледало. Младеж с окъсан син кафтан, момче почти, крачеше неспокойно из стаята, мърмореше си под нос и се дръгнеше по ръцете. Очите му бяха празни, косата — провиснала. Приличаше досущ на Нестор, преди да умре. „Гриша не се разболяват“ — помисли си тя. Ала това беше друг вид болест.
— Не ми изглежда много опасен.
Брум застана зад нея. Дъхът му облъхна ухото й.
— О, опасен е, повярвай ми.
Кожата й настръхна, но тя стисна зъби и се облегна леко назад.
— Защо го държите тук?
— Заради бъдещето.
Нина се обърна и сложи ръце на гърдите му.
— Има ли и други?
Той изпухтя нетърпеливо и я поведе към следващата врата. Момиче лежеше на хълбок, рошава коса падаше върху лицето му. Облечено беше с мръсна долна риза, ръцете му бяха целите в синини. Брум потропа силно по прозорчето и Нина се стресна.
— Хей, живни малко — извика Брум, но момичето не реагира. Брум посегна към един меден бутон близо до прозорчето и се поколеба. — Ако наистина искаш представление, мога да натисна този бутон.
— Защо, какво прави той?
— Красиви неща. Вълшебни, ако щеш.
Май се досещаше. Бутонът щеше незнайно как да даде на момичето доза от юрда парем. За да се позабавлява Нина. Тя дръпна Брум нататък.
— Остави.
— Нали уж искаше да видиш как Гриша използват силите си.
— О, искам, но онова момиче не ми се стори много забавно. Има ли и други?
— Трийсетина.
Нина трепна. Втора армия беше почти унищожена по време на гражданската война в Равка. Мисълта, че тук държат трийсет гришани, беше непоносима.
— И всички ли са в това състояние?
Той вдигна рамене и я поведе нататък по коридора.
— Някои са по-добре. Други — по-зле. Ако ти намеря някой по-енергичен, каква ще е наградата ми?
— По-лесно ще е да ти покажа — измърка тя.
Видяла бе достатъчно изнемощели и уплашени Гриша. Трябваше й Юл-Баюр. Брум със сигурност знаеше къде го държат. Съкровищницата беше празна, ако не броим нещастниците в стаите. Не бяха видели и един страж, освен онези при входа. Ако вкараше Брум навътре, в някой празен коридор далече от входа… Би ли могла да изтезава опитен дрюскеле като него? Да му изтръгне информация? Вероятно, реши тя. Ще му запуши носа, ще приложи натиск върху ларинкса. Няколко минути борба за въздух току-виж го пречупили.
— Дали да не си намерим някой празен коридор? — предложи тя.
Брум живна и изду гърди.
— Насам, дирре — каза той, използвайки келската дума за „миличка“.
Поведе я по един коридор навътре в сградата и отвори някаква врата с кръглия си ключ.
— Това би трябвало да свърши работа — каза той с лек поклон. — Малко уют и уединение.
Нина му намигна и мина покрай него. Очаквала бе кабинет или стая за почивка, където стражите отдъхват между смените. Но в стаята нямаше нито бюро, нито койка. Беше съвсем празна… освен сифона в средата на пода.
Нина се завъртя на пета миг преди вратата на килията да се затръшне.
— Не! — извика тя и плъзна трескаво длани по гладката повърхност на вратата. Дръжка нямаше.
Лицето на Брум се появи в прозорчето. Изражението му беше самодоволно, очите — студени.
— Може и да преувеличих за уюта, но уединение — колкото искаш, Нина.
Тя се дръпна като опарена.
— Така се казваш, нали? — попита той. — Наистина ли мислеше, че няма да те позная? Помня упоритото ти изражение от роботърговския кораб, а и водим досиета на всички активни гришани в Равка. Поставил съм си задачата да наизустя всичко за тях… дори за онези, които би трябвало да са на морското дъно.
Нина вдигна ръце.
— Давай — каза той. — Взриви очните ми ябълки. Смажи сърцето ми. Вратата не може да се отключи отвътре, а докато успееш да забавиш или ускориш пулса ми, аз ще съм натиснал този бутон. — Нина не виждаше медния бутон, но си представи как пръстът му чака на косъм от него. — Досещаш ли се какво прави той? Знаеш какво причинява юрда парем. Би ли искала да го почувстваш от първа ръка? Под формата на прахче е ефективен, но още по-ефективен е като газ.