Нина замръзна.
— Умно момиче.
От усмивката му косъмчетата по ръцете й настръхнаха. „Няма да го моля“ — каза си тя. Но знаеше, че ще го направи. Опиташе ли веднъж от дрогата, щеше да го моли за още. Вдиша дълбоко от чистия въздух. Напразен напън, детински дори, но беше решена да го задържи в дробовете си възможно най-дълго.
И тогава Брум се поколеба.
— Не. Това отмъщение не е мое. Има друг, който ти дължи много повече.
Изчезна от прозорчето, а миг по-късно там се появи лицето на Матиас. Той я погледна студено в очите.
— Какво? — прошепна Нина, без да знае дали могат да я чуят през вратата.
— Наистина ли мислеше, че ще се обърна срещу родината си? — Гласът му тежеше от отвращение. — Че ще се откажа от каузата, на която съм посветил целия си живот? Предупредих Брум при първа възможност.
— Но ти каза…
— Родината стои над всичко, Зеник. Нещо, което ти не можеш да разбереш.
Нина притисна с ръка устата си.
— Може никога повече да не бъда дрюскеле — продължи той. — Може винаги да живея с обвинението за търговия с роби, но ще намеря друг начин да служа на Фйерда. Ще гледам как те дрогират с юрда парем. Ще видя как убиваш други гришани и се молиш за още една доза. Ще видя как ще предадеш хората, които обичаш, така, както ти поиска от мен да предам своите.
— Матиас…
Той удари с юмрук по стъклото.
— Не смей да произнасяш името ми. — После се усмихна, студено и непрощаващо като северното море. — Добре дошла в Ледения палат, Нина Зеник. Сега вече сме квит.
Някъде навън прозвучаха камбаните на черния протокол.
35. Матиас
— Красива е — каза Брум. — Прекалено някак. Нужна е била голяма сила на волята да й устоиш.
„Само дето не й устоях — помисли си Матиас. — И не само заради красотата.“
— Тревогата… — каза той.
— Съучастниците й, без съмнение.
— Но…
— Матиас, моите хора ще се погрижат за това. Ледения палат е в сигурни ръце. — Хвърли поглед през прозорчето. — Бих могъл да натисна бутона още сега.
— Това няма ли да я превърне в заплаха?
— Комбинирахме юрда парем със седатив, който ги прави по-послушни. Още изпробваме различни съотношения, но рано или късно ще открием идеалното. Освен това, след втората доза ги контролираме напълно чрез пристрастяването.
— А не от първата?
— Зависи от индивида.
— Колко пъти сте правили това?
Брум се изсмя.
— Не съм ги броил. Повярвай ми, Нина ще иска следващата си доза толкова отчаяно, че никога не би вдигнала ръка срещу нас. Трансформацията е забележителна. Ще ти хареса.
Стомахът му се сви.
— Значи сте оставили учения жив?
— Той се старае всячески да повтори производствения процес, но явно е много сложно. Някои партиди работят, други са напълно безполезни. Докато ни е от полза, ще живее. — Брум сложи ръка на рамото му и суровият му поглед се смекчи. — Още не мога да повярвам, че наистина си тук, жив и здрав. Мислех, че си загинал в онази буря.
— Аз мислех същото за теб.
— Когато те видях в балната зала, едва те познах въпреки униформата. Променил си се много…
— Наложи се вещицата да ме прекрои.
Брум не успя да скрие погнусата си.
— Позволил си й да…
Незнайно защо острата реакция на трети човек засрами Матиас. Засрами го заради начина, по който самият той беше реагирал на Нина, докато тя работеше по външността му.
— Наложи се — повтори той. — Нина трябваше да вярва, че съм отдаден на каузата й.
— Е, това вече приключи, Матиас. Сега си на сигурно място, сред своите. — Брум свъси вежди. — Нещо те тревожи.
Матиас надникна през прозорчето на съседната килия, после на следващата и по-следващата, вървеше бавно по коридора, следван от Брум. Някои от пленниците бяха превъзбудени и крачеха неспокойно. Други притискаха лица към стъклото. Трети просто лежаха неподвижно на пода.
— Едва ли знаете за парем отдавна. Най-много от месец. Тази лаборатория откога функционира?
— Отпреди почти петнайсет години с благословията на царя и неговите съветници.
Матиас спря на място.
— Петнайсет години? Защо?
— Трябваше ни място, където да държим Гриша след процесите.
— След? Когато съдът ги обяви за виновни, Гриша биват осъдени на смърт.
Брум вдигна рамене.
— То пак си е смъртна присъда, само че отложена във времето. Отдавна знаем, че Гриша са полезен ресурс.
„Ресурс.“
— Но винаги сте ни казвали, че Гриша трябва да бъдат изкоренени. Че за тях няма място в естествения ред на нещата.