— Съвсем вярно, такива са… когато се опитват да минат за хора. Не са способни да разсъждават логично, не познават човешкия морал. Някой трябва да ги контролира, това е.
— Затова ли прибягнахте до парем? — попита невярващо Матиас.
— Изпробвахме свои методи с години, но с ограничен успех.
— Но нали сте виждали какво причинява юрда парем, на какво са способни Гриша под нейното въздействие…
— Оръжието не е зло само по себе си. Нито пушката, нито мечът. Юрда парем ги прави послушни. Прави ги такива, каквито винаги е трябвало да бъдат.
— Втора армия? — попита Матиас, без да крие презрението си.
— Армията се състои от войници. Тези същества са родени да бъдат оръжия. Родени са да служат на войниците на Дйел. — Брум го стисна за рамото. — Ти наистина ми липсваше, Матиас. Вярата ти винаги е била толкова чиста. Разбирам защо тази мярка те притеснява и дори се радвам, че е така, но ти трябва да разбереш, че това е шансът ни да нанесем смъртоносен удар. Знаеш ли защо е толкова трудно да убиеш Гриша? Защото те не са от този свят. Но един друг се убиват с лекота. Наричат го „сродното сродно привлича“. Само чакай да видиш какво сме постигнали, какви оръжия разработиха за нас техните фабрикатори.
Матиас погледна назад по коридора.
— Нина Зеник една година се е опитвала да уреди освобождаването ми от керчския затвор. Не знам дали това е поведение на чудовище.
— Змията лежи ли неподвижно, преди да удари? Дивото куче ближе ли ръката ти, преди да ти прегризе гърлото? Гриша може и да са способни на доброта, но това не променя естеството на природата им.
Матиас се замисли над казаното. Спомни си ужасеното й изражение, когато вратата на килията се затръшна. Копнял бе да я види затворена, наказана, както бяха наказали него. И въпреки това, след всичко преживяно, не се изненадваше, че тази сбъдната мечта му причинява болка.
— Онзи учен от Шу… що за човек е? — попита той Брум.
— Упорит като магаре. Още скърби за баща си.
Матиас не знаеше нищо за бащата на Юл-Баюр, но имаше един по-важен въпрос, който да зададе.
— Добре ли го охранявате?
— Съкровищницата е най-сигурното място на този остров.
— Държите го тук, заедно с Гриша?
Брум кимна.
— Преустроихме главния трезор в лаборатория, където да работи.
— И няма опасност да избяга?
— Ключът е у мен — каза Брум и потупа диска, който висеше на врата му, — освен това го охраняват денонощно. Само шепа подбрани хора знаят, че е тук. Стана късно, а и бих искал да проверя докъде са стигнали моите хора с черния протокол, но ако искаш, утре ще те заведа да го видиш. — Брум го прегърна през раменете. — И друго ще свършим утре. Ще те върнем в редиците на дрюскеле.
— Все още съм осъден за търговия с роби.
— Лесно ще накараме момичето да подпише декларация, с която оттегля обвиненията. Повярвай ми, опита ли веднъж от юрда парем, ще направи всичко, което поискаме от нея, че и отгоре. Да, ще има изслушване, но се кълна, че ти отново ще облечеш цветовете на дрюскеле, Матиас.
Цветовете на дрюскеле. Носил ги бе с такава гордост. А чувствата му към Нина му бяха причинили такъв срам. Срамът още го измъчваше, сигурно щеше да го измъчва винаги. Твърде много години беше живял с омраза, нямаше как чувството да изчезне за една нощ. Но сега срамът беше отслабнал до ехо, отстъпил място на чувство за съжаление — съжаление за изгубеното време, за болката, която бе причинил, и да, дори сега, за онова, което щеше да направи.
Обърна се към Брум — човека, превърнал се в негов настойник, в баща. Когато Матиас изгуби семейството си, именно Брум го беше харесал за ордена. Тогава Матиас беше съвсем млад, гневен и неопитен. Но беше отдал раненото си сърце на каузата. На една фалшива кауза. На една лъжа. Кога беше прозрял това? Когато помогна на Нина да погребе приятеля си? Когато се сражава рамо до рамо с нея? Или се е случило много по-рано — когато тя заспа в обятията му в онази първа нощ на леда? Когато го спаси след корабокрушението?
Нина беше виновна да го затворят в Адската порта, но го беше направила, за да защити своите хора. Наранила го бе, но после беше направила всичко по силите си да оправи нещата. Беше доказала хилядократно, че е почтена, силна и щедра, че е човек в пълния смисъл на думата, а защо не и повече от мнозина други, които Матиас познаваше. А щом тя беше такава, значи и другите гришани не са зли по природа. Те са като всички останали — способни на велики добрини и големи злини. Да отрече това, би означавало сам да се превърне в чудовище.
— Научил си ме на толкова много — каза той. — Научи ме да ценя честта и силата. Ти ми даде оръжията на отмъщението, когато най-много се нуждаех от тях.