— И с тези оръжия ние ще построим едно велико бъдеще, Матиас. Времето на Фйерда най-после дойде.
Матиас отвърна на прегръдката му.
— Не знам дали грешиш за Гриша — спокойно каза той. — Но знам, че грешиш за нея.
Стисна го силно, в хватка, която беше научил в ехтящите тренировъчни зали на дрюскеле, зали, в които повече нямаше да стъпи. Усили натиска и много скоро Брум се отпусна в ръцете му.
Отдръпна се от изпадналия в безсъзнание мъж и се вгледа в лицето му. Ярост кривеше чертите на Брум дори в дълбокия сън. Матиас се постара да запомни тези разкривени черти. Така беше редно. Вече официално беше предател и щеше да носи тази тежест до края на дните си.
Когато влязоха в балната зала, двамата с Каз си бяха избрали една тъмна ниша близо до стълбището. Малко след това Нина се появи в онази скандална рокля, имитираща блестящи люспи… а миг по-късно Матиас видя Брум. Жив и здрав. Едвам отърсил се от шока, Матиас с ужас разбра, че бившият му ментор е вдигнал мерника на Нина.
— Брум знае — каза той на Каз. — Трябва да й помогнем.
— Не изглупявай, Хелвар. Можем хем да я спасим — ти да я спасиш, тоест, — хем да разбереш къде е Юл-Баюр.
Матиас кимна и нагази в навалицата.
— Почтеност — чу Каз зад гърба му да си мърмори под нос. — Като евтин одеколон.
Причака Брум на стълбището.
— Сър…
— Не сега.
Матиас се видя принуден да му препречи пътя.
— Сър.
Чак тогава Брум спря. Беше видимо ядосан, че са го прекъснали, после гневът му отстъпи пред объркване, а накрая пред искрена радост.
— Матиас? — прошепна той.
— Моля ви, сър — подкара на скороговорка той. — Дайте ми минутка да обясня. Тук, в балната зала, има гришанка, която ще се опита да убие един от затворниците ви. Ако ме изслушате, ще ви обясня какъв е заговорът и как да го осуетим.
Брум даде знак на друг дрюскеле да държи Нина под око и поведе Матиас към една ниша под стълбището.
— Говори — нареди той и Матиас му каза истината.
Отчасти поне — как е оцелял след корабокрушението, как Нина е отправила срещу него фалшиво обвинение за търговия с роби, за престоя си в затвора и обещанието да го оневинят. Обвини за всичко Нина, за Каз и другите изобщо не спомена. Когато Брум го попита дали Нина е сама на острова, или има съучастници, Матиас отговори, че не знае.
— Вярва, че ще я преведа по тайния мост. Измъкнах се при първа възможност да ви предупредя.
Не му харесваше колко лесно изрича тези полуистини и откровени лъжи, но не можеше да остави Нина в лапите на Брум.
Сега го гледаше втренчено. Устата на Брум зееше полуотворена. Уважавал бе този човек заради много неща, но най-много заради неговата безкомпромисност, заради готовността да направи всичко, дори най-трудното, в името на каузата. Само че стореното на гришаните в съкровищницата не е било просто дълг, а явно му е носило и лично удоволствие. Брум с наслада би сторил същото на Нина и Йеспер. Може би трудните постъпки изобщо не са били трудни за Брум така, както бяха трудни за Матиас. Не са били свещен дълг, изпълняван неохотно в името на Фйерда. Били са източник на лична наслада.
Матиас измъкна връзката с ключа през главата на Брум, завлече тялото му в една празна килия и го настани седнал с гръб към стената. Неприятно му беше да го зареже тук с провиснала челюст и изпружени крака, напълно лишен от достойнство. Неприятна му беше и мисълта за срама, който Брум щеше да изпита, щом се събуди — че го е предал някой, комуто е вярвал безрезервно и когото е обичал. Добре познаваше тази болка.
Притисна за миг чело в челото на Брум. Знаеше, че менторът му не може да го чуе, но въпреки това изрече думите: — Животът, който живееш, омразата, която те изпълва — това е отрова. Повече не мога да пия от нея.
Заключи вратата на килията и забърза по коридора към Нина, към нещо повече.
36. Йеспер
Йеспер чакаше до процепа в стената — отбор за стрелба отдалече, идеалното място за момче като него.
„Какви ги свършихме, мамка му?“
Но кръвта му кипеше, прикладът на пушката опираше в рамото му, светът отново имаше смисъл.
Къде бяха стражите обаче? Трябваше вече да са нахлули в двора, веднага щом с Вилан задействаха черния протокол.
— Готово! — извика Вилан зад него.
Не му се искаше да зареже тази отлична позиция, преди да са разбрали какво имат насреща си, но времето им изтичаше и трябваше да стигнат до покрива.