Хвърли се към него и той я притисна в обятията си.
После зарови лице в косата й. Нина усети устните му до ухото си миг преди да чуе думите:
— Повече никога не искам да те видя така.
— С тази рокля или в тази килия?
Напуши го смях.
— Определено килията. — После хвана лицето й в шепи. — Йер молле пе оонет. Енел мьорд йе ней афва троем верет.
Нина преглътна шумно. Помнеше тези думи и какво означават. „Създаден съм да те пазя. Единствено смъртта ще отмени тази моя клетва.“ Клетвата на дрюскеле пред Фйерда. А сега — обещанието, което Матиас даваше на нея.
Знаеше, че трябва да отвърне с нещо дълбокомислено и красиво, вместо това се задоволи с истината:
— Ако се измъкнем живи оттук, ще те целувам до припадък.
Широка усмивка разполови красивото му лице. Нина нямаше търпение да види отново истинското синьо на очите му.
— Юл-Баюр е в трезора — каза той. — Да вървим.
Тичаха по коридора, а камбаните на черния протокол звънтяха в ушите й. Щом Брум е знаел за нея, вероятно е казал и на някой колега от ордена. А сега, когато бе задействан черният протокол, дрюскеле със сигурност щяха да потърсят командира си.
— Моля те, кажи ми, че Каз не е изчезнал пак някъде — каза тя, без да забавя крачка.
— Оставих го в балната зала. Ще се чакаме при ясена.
— Минахме оттам. Около дървото беше пълно с дрюскеле.
— Може би черният протокол ще реши този проблем.
— Дори да ни се размине сблъсъкът с дрюскеле, Каз ще ни види сметката собственоръчно, ако разбере, че сме убили Юл-Баюр…
Матиас вдигна ръка и спря на няколко крачки преди следващия завой. Продължиха бавно. Нина надникна зад ъгъла и бързичко елиминира стража пред вратата на трезора. Матиас взе пушката му, после пъхна ключа на Брум в ключалката и кръглата врата на трезора започна да се отваря.
Нина вдигна ръце, готова за атака. Двамата чакаха напрегнато вратата да се отвори докрай.
Помещението от другата й страна беше бяло като килиите, но определено не беше голо и празно. Няколко дълги маси се огъваха под тежестта на епруветки и стъкленици над ниски сини пламъчета, оборудване за загряване и охлаждане и бурканчета, пълни с прах в различни нюанси на оранжевото. На едната стена имаше голяма черна дъска, изписана с уравнения. Другата беше заета от голям стъклен шкаф с метални вратички. Нещо като оранжерия всъщност, с множество самостоятелни отделения, в които цъфтяха растения юрда. Отделенията сигурно имат система за затопляне, реши Нина. До третата стена беше сбутан тесен креват с намачкани чаршафи, а по пода около него се валяха тетрадки и листове хартия. На кревата с кръстосани крака седеше момче. Шуанец. Гледаше ги ококорено, тъмната му коса висеше на челото, в скута му имаше разтворена тетрадка. Едва ли беше на повече от петнайсет.
— Нищо лошо няма да ти направим — каза Нина на шуански. — Къде е Бо Юл-Баюр?
Момчето отметна провисналата коса от златистите си очи.
— Мъртъв е.
Нина се намръщи. Възможно ли е информацията на Ван Ек да е била погрешна?
— Тогава за какво е всичко това? — попита тя и обхвана с жест лабораторията.
— Ще ме убиете ли?
Нина не беше съвсем сигурна как да отговори.
— Сеш-юе — пробва предпазливо накрая.
Дълбоко облекчение се разля по лицето на младежа.
— Вие сте от Керч.
Нина кимна.
— Дойдохме да спасим Бо Юл-Баюр.
Момчето вдигна колене под брадичката си и ги обгърна с ръце.
— Много е късно за това. Баща ми загина, когато фйерданите се сбиха с хората от Керч. Сещате се, когато вашите хора се опитаха да ни измъкнат от Амрат Йен. — Гласът му се пречупи. — Загина в престрелката.
„Баща ми.“ Нина преведе думите му на Матиас, докато сама се опитваше да осмисли казаното.
— Мъртъв? — възкликна Матиас и широките му рамене се приведоха.
Нина знаеше какво си мисли — минали бяха през толкова изпитания, положили бяха неимоверни усилия, а Юл-Баюр е бил мъртъв през цялото време.
Но фйерданите едва ли бяха оставили сина му жив само от добро сърце.
— Искат от теб да възстановиш формулата — каза тя.
— Помагах му в лабораторията, но не помня всичко. — Момчето прехапа устни. — А и нарочно протакам.
Дрогата, която фйерданите даваха на Гриша, явно е идвала от първоначалните запаси, които Бо Юл-Баюр е бил подготвил за Керч.
— А можеш ли да го направиш? — попита Нина. — Можеш ли да пресъздадеш точната формула?