Момчето се поколеба.
— Предполагам.
Нина и Матиас се спогледаха.
Нина преглътна. И преди беше убивала. Дори тази нощ, в интерес на истината, но това сега беше различно. Момчето не беше насочило пушка към нея, нито я заплашваше по друг начин. Да го убие — а това би било чиста проба предумишлено убийство, — би означавало да предаде Иней и Каз, Йеспер и Вилан. Хора, които рискуваха живота си за награда, която никога нямаше да видят. Но после се сети как Нестор пада безжизнен в снега и за гришаните в килиите, изгубени в преизподнята на зависимостта — и всичко това заради проклетата дрога.
Нина вдигна ръце.
— Съжалявам — каза тя. — Ако ти успееш, страданието на моите хора няма да има край.
Момчето я гледаше право в очите, вирнало упорито брадичка, сякаш е знаело, че този момент, рано или късно, ще дойде. Нина знаеше как трябва да постъпи, очевидно беше. Както е правилно да постъпи. Ще убие момчето бързо и безболезнено. Ще унищожи лабораторията до последната епруветка. Ще заличи тайната на юрда парем. Ако искаш да унищожиш плевел, не го режеш, а го изтръгваш с корените. Само дето ръцете й трепереха. Този начин на мислене… той принадлежеше на дрюскеле. Унищожи угрозата, заличи я от лицето на света, без значение дали човекът, когото трябва да убиеш, е виновен, или невинен.
— Нина — тихо каза Матиас, — та той е дете. И много прилича на нас.
„Прилича на нас.“ Момче само с няколко години по-малко от нея, попаднало против волята си в капана на чужда война. Момче, което се опитва да оцелее.
— Как се казваш? — попита тя.
— Кювей.
— Кювей Юл-Бо — започна тя. Какво се канеше да направи, да произнесе присъда? Да се извини? Да моли за прошка? Въпроси, които останаха без отговор. Накрая каза следното: — Колко бързо можеш да унищожиш тази лаборатория?
— Много бързо — отвърна той.
Разсече въздуха с жест и пламъкът под една от стъклениците се извиси в синя дъга.
Нина зяпна.
— Ти си Гриша. Огнетворец.
Кювей кимна.
— Юрда парем беше неволна грешка. Баща ми се опитваше да създаде формула, която да прикрие силата ми. Той беше фабрикатор. Гриша като мен.
Мислите й се блъскаха безредно в главата. Бо Юл-Баюр, гришанин, който се крие на видно място зад границите на Шу Хан. Сега нямаше време да осмисли всичко това.
— Трябва да унищожим лабораторията — каза тя.
— Има достатъчно запалими материали — отвърна Кювей. Вече събираше тетрадките си и пробите от юрда. — Мога да спретна експлозия.
— Трябва да я ограничиш до трезора. В сградата има Гриша.
И стражи. И ментора на Матиас. Нина с радост би видяла сметката на Брум, но макар да бе предал командира си, Матиас едва ли би искал човекът, превърнал се в негов втори баща, да се разлети на малки парченца. Съвестта й възропта енергично при мисълта, че ще зареже пленените гришани тук, но наистина нямаше начин да отведе всички до пристанището.
— Каквото си взел, взел, зарежи останалото — каза тя на Кювей. — Трябва да тръгваме.
Кювей подреди няколко пълни с течност стъкленици върху спиртните лампи.
— Готов съм.
Надникнаха в коридора и поеха с бърз ход към входа на съкровищницата. При всеки завой Нина очакваше да види дрюскеле или стражи, хукнали към трезора, но не срещнаха никого. Минаха необезпокоявано по коридорите и спряха при централния вход.
— Вляво има лабиринт от жив плет — каза Нина.
Матиас кимна.
— Ще го използваме за прикритие, после ще цепим направо към ясена.
Щом отвориха вратата, звънтежът на камбаните стана оглушителен. Стария часовник увенчаваше върха на най-високата дворцова кула, циферблатът му грееше като пълна луна. Ярки светлини откъм стражевите кули шареха по острова, войници си подвикваха енергично и стесняваха кръга около двореца.
Нина прилепи гръб към стената на съкровищницата и тръгна бавно след Матиас, като се придържаше по възможност към сенките.
— По-бързо — каза Кювей и хвърли притеснен поглед към лабораторията.
— Насам — каза Матиас. — Лабиринтът…
— Стой! — извика някой.
Закъснели бяха. Стражи тичаха към тях откъм лабиринта. Трябваше да си плюят на петите. Тримата хукнаха слепешката, минаха покрай входа на колонадата и се озоваха в кръглия двор. Навсякъде имаше дрюскеле — пред тях, зад тях. Всеки миг щяха да открият огън.
И точно тогава експлозията промени нещата. Нина я усети, преди да я чуе. Гореща вълна я изхвърли във въздуха, последва я оглушителен трясък. Нина падна тежко върху белите павета.
Дим и хаос навсякъде. Надигна се на колене, ушите й звънтяха. Едната половина от съкровищницата беше срината напълно, пушек се кълбеше към нощното небе.