Матиас и Кювей вече вървяха към нея. Нина се изправи на крака.
— Стен! — извика един от двамата стражи, които се бяха отделили от група войници, тичащи към съкровищницата. — Каква работа имате тук?
— Бяхме на празненството — възкликна Нина, без да крие изтощението и ужаса си. — А после… после… — И сълзите й потекоха с унизителна лекота.
Войникът вдигна пушката си.
— Да ви видя документите.
— Забрави за документите, Ларс.
Ловецът на вещици завъртя рязко глава, когато Матиас пристъпи напред.
— Познавам ли те?
— Познаваше ме преди време, макар тогава да изглеждах малко по-различно. Хйе марден, Ларс?
— Хелвар? — възкликна онзи. — Ама ти… чух, че си мъртъв.
— Така беше.
Ларс премести погледа си върху Нина.
— Чакай, това е сърцеломката, която Брум отведе в съкровищницата. — А после спря поглед върху Кювей и явно навърза нещата. — Предател! — изсъска той на Матиас.
Нина вдигна ръка да забави пулса на Ларс, но в същия миг долови движение в сенките вдясно от себе си. Понечи да извика, но нещо я удари силно. Тя сведе сащисано поглед и видя намотки здраво въже да стягат ръцете й към торса. Без да вдигне ръце, беше безсилна. Без да вдигне ръце, беше най-обикновена жена. Матиас изпъшка, а Кювей изпищя — още въжета се стрелкаха от мрака, улавяха ги в примките си и стягаха ръцете им към телата.
— Ето какво правим ние, предателю — ухили се самодоволно Ларс. — Ловим боклуци като вас. Знаем всичките ви номерца. — Изрита Матиас през глезените. Той падна болезнено на колене и си пое дъх през зъби. — Казаха ни, че си мъртъв. Оплакахме те, изгорихме ясенови клонки за упокой на душата ти. Но сега разбирам, че лъжата е трябвало да ни предпази от нещо по-лошо. Матиас Хелвар, предател, който помага на враговете ни и заговорничи с изчадия. — И се изплю в лицето на Матиас. — Как можа да предадеш родината си и своя бог?
— Дйел е бог на живота, не на смъртта.
— Има ли и други, дошли за Юл-Баюр, освен теб и това същество?
— Няма — излъга Нина.
— Не питам теб, вещице — каза Ларс. — Няма значение. Много скоро ще си изпеете и майчиното мляко, не се съмнявай. — Обърна се към Кювей. — Ами ти? Ти също ще си платиш.
Направи някакъв знак. От сенките на колонадата излязоха цяла редица мъже и момчета — дрюскеле до един, с вдигнати качулки над дълги руси коси, които падаха на кичури по предницата на униформите им и улавяха светлината. Целите в черно и сребърно, като създания, изпълзели от тъмните пукнатини на северния лед. Обградиха в рехав кръг Нина, Матиас и Кювей.
Нина си мислеше за белите затворнически килии и сифоните на пода. Дали всички запаси от парем са се изпарили заедно с лабораторията? Колко време би било необходимо на Кювей да направи нова партида и на какво щяха да подложат Нина преди това? Хвърли един последен отчаян поглед към мрака, молеше се да зърне някакъв знак, че Каз е наблизо. Дали не са пипнали и него? Възможно ли е да ги е зарязал по своя воля? Беше се готвила за воин, преминала бе обучение. Трябваше да се стегне, да събере сили за онова, което предстоеше.
Един от закачулените войници пристъпи напред и даде на Ларс нещо като камшик с дълга дръжка, прикрепен към въжетата, които стягаха гърдите им.
— Това познато ли ти е, Хелвар? — попита Ларс. — Би трябвало. Нали ти помогна в създаването му. Самонавиващи се въжета за контрол върху няколко пленници едновременно. Да не забравяме и за шиповете, разбира се.
Ларс перна с пръст едно от въжетата и Нина изохка — миниатюрни шипове се бяха забили в ръцете и торса й. Ларс се засмя доволно.
— Остави я на мира — изръмжа Матиас на фйердански.
Думите му тежаха от ярост. Паника прекоси очите на бившите му колеги. Нищо чудно, помисли си Нина — Матиас беше по-едър от всички, до неотдавна е бил сред лидерите им, сред най-добрите в редиците на тези невръстни убийци. После Ларс перна силно едно от другите въжета. Движението освободи шиповете, Матиас изпъшка през зъби и се преви, обикновен човек като другите им жертви.
Последва хихикане, тихо и жестоко.
Ларс дръпна рязко камшика, въжетата се скъсиха и принудиха Нина, Матиас и Кювей да подтичват след него като спънати коне.
— Още ли се молиш на нашия бог, Хелвар? — попита Ларс, докато минаваха край свещеното дърво. — Мислиш ли, че Дйел чува скимтенето на мъже, които са се поддали пред измамния чар на Гриша? Мислиш ли, че…
После внезапно се чу остър животински писък. Мина време, преди Нина и останалите да осъзнаят, че звукът е дошъл откъм Ларс. Той отвори уста и оттам по брадичката и лъскавите му копчета се ливна кръв. Нещастникът изпусна камшика и един от колегите му се хвърли да го улови, преди да е паднал на земята.