Серия остри припуквания долетя откъм свещения ясен. Нина си даде сметка, че познава този звук — чула го бе на северния път при засадата на затворническия фургон. Когато изкорениха онази ела. Сега ясенът взе да скърца и стене. Древните му корени се сгърчиха.
— Ней! — извика един от дрюскеле.
Всички зяпаха с потрес покосеното дърво.
— Ней! — кресна друг.
Ясенът започна да се накланя. Изглеждаше твърде голям, за да го събори малко киселина в корените, но въпреки това се наклони, а от зейналата черна дупка под него се надигна приглушен рев.
Тук дрюскеле идваха да чуят гласа на своя бог. И сега той им говореше.
— Ще ви заболи малко — каза войникът, който държеше бича. Гласът му беше хриплив, познат. Носеше ръкавици. — Но ако оцелеем, ще ми благодарите по-късно.
Качулката се смъкна от главата му и отдолу се появи физиономията на Каз Брекер. Сащисаните дрюскеле най-после се сетиха да вдигнат пушките си.
— Не активирайте балеена, преди да сте стигнали дъното — извика Каз. После грабна Кювей и се хвърли заедно с него в черната паст под корените на дървото.
Нина изпищя, когато въжето я повлече. Забиваше пети в плочите, но това не забави неизбежното. Озова се на ръба на дупката заедно с Матиас. Чу стрелба… а после пропадна в чернилката, в студа, в гърлото на Дйел, в нищото.
38. Каз
Каз бе поколебал дали да не последва от разстояние Матиас и Брум в балната зала и да чуе какво си говорят, но предпочете да не губи Нина от поглед при толкова много дрюскеле наоколо. Заложил бе на чувствата, които Матиас изпитва към Нина, но не този залог го притесняваше. Далеч по-неясно бе дали честен човек като Матиас ще съумее да излъже убедително бившия си ментор. Явно фйерданецът имаше скрити таланти.
После Каз проследи отдалече Нина и Брум до съкровищницата, а след това се скри зад една ледена скулптура и се зае с неприятната задача да повърне Вилановите пакетчета с изкореняващи бомбички, които беше глътнал, преди да нападнат из засада затворническия фургон. Налагало се бе да ги повръща на всеки час, за да не отидат твърде навътре в храносмилателната му система — тях, както и кесийката с хлоропелети и допълнителния комплект шперцове, които беше глътнал като предохранителна мярка в случай на непредвидени обстоятелства. Неприятно упражнение. Научил беше номера от един фокусник на Източната дъга, който с години бълваше огън за радост на публиката, докато по невнимание не се отрови с керосин.
След като приключи с това, Каз огледа периметъра на съкровищницата, покрива и входа, но накрая му остана само да чака скрит и нащрек и да се тревожи за хилядите неща, които можеха да се объркат. Замисли се за Иней, как стоеше на покрива на посолството, грейнала от някаква нова страст, която Каз не разбираше, но разпознаваше отлично — цел. Цел, която я огряваше отвътре. „Като си взема дела, ще напусна Утайките.“ И преди беше казвала, че ще се махне от Кетердам, но Каз никога не беше вземал заплахите й на сериозно. Сега беше различно.
Чакаше скрит в сенките на западната колонада, когато камбаните на черния протокол взривиха острова с тревожния си зов. Насочени светлини откъм стражевите кули заляха терена. Скупчените около ясена дрюскеле зарязаха ритуала си и се разтичаха, откъм кулите се изля вълна от стражи. Каз чакаше и броеше минутите, но от Нина и Матиас нямаше и следа. „Нещо лошо е станало — помисли си той. — Сгрешил си за Матиас и сега ще си платиш с лихвите за всички шеги с говорещото дърво.“
Трябваше да влезе в съкровищницата, но ключалката беше странна и сигурно щеше да му отнеме време. Не можеше да я бърника с шперцовете без никакво прикритие при толкова много дрюскеле наоколо. А после видя Нина, Матиас и някакъв тип, вероятно Бо Юл-Баюр, да излизат на бегом от съкровищницата. Тъкмо щеше да им извика, когато сградата се взриви и всичко отиде по дяволите.
„Взривили са лабораторията — помисли си той, скрил глава с ръце под дъжда от отломки. — Определено не съм им възлагал да взривяват лабораторията.“
Останалото беше пълна импровизация. По план с Матиас трябваше да се срещнат при ясена щом прозвучат камбаните на черния протокол. Смятал бе, че ще има време да им обясни набързо какво следва, преди да пропаднат в чернилката. Сега време за обяснения не беше останало. Оставаше му само надеждата, че няма да се паникьосат и че късметът го чака някъде долу.