— Но няма да си толкоз хубава, като приключат с теб — каза първият.
Разсмяха се, а стомахът на Иней се преобърна. Нарочно говореха на керчски, за да ги разбира.
Смяташе, че би могла да ги надвие въпреки пушките им и без своите ножове. Ръцете й не бяха вързани, а и войниците вярваха, че си имат работа с изпаднала в немилост проститутка. Хелеен я бе нарекла престъпничка, но в техните очи Иней едва ли беше нещо повече от дребна крадла в цикламена коприна.
Тъкмо обмисляше как да подходи, когато чу и други стъпки, които се движеха в тяхната посока. Зърна силуетите на двама мъже в униформа. Настигаха ги. Би ли могла сама да се справи с четирима стражи? Нямаше представа, но знаеше, че минат ли по коридора, всяка надежда да избяга ще се изпари.
Погледна отново към плаката в стъклената зала. Сега или никога.
Препъна стража вляво от себе си. Той залитна напред, а Иней го удари от долу на горе с длан и счупи носа му.
Другият вдигна пушката си към нея.
— Ще си платиш за това.
— Няма да ме застреляш. Началниците ти ще искат да ме разпитат.
— Може да те прострелям в крака — усмихна се доволно той и наведе пушката.
А после взе, че се срина на земята. От гърба му стърчеше очукана ножица. Войникът зад него й махна жизнерадостно.
— Йеспер! — ахна тя с облекчение. — Най-после.
— И аз съм тук, между другото — обади се Вилан.
Стражът със счупения нос изпъшка в краката на Иней и се опита да вдигне пушката си. Тя го срита здраво в главата. Фйерданецът не мръдна повече.
— Успя ли да гепиш достатъчно голям диамант? — попита я Йеспер.
Иней кимна и изтърси от ръкава си лента за шия, обшита с диаманти.
— Побързай — каза тя. — Хелеен сигурно е забелязала липсата на това нещо.
Макар че не би могла да вдигне кой знае каква тревога, при положение че целият палат се тресеше в хаос заради черния протокол.
Йеспер дръпна лентата от ръката й и я зяпна с отворена уста.
— Каз рече, че ни трябва диамант. Не е казвал да крадеш от диамантите на Хелеен ван Хоуден!
— Хващай се на работа и не дрънкай.
Каз й беше възложил две задачи — да свие голям диамант за Йеспер и да прави-струва, но да се озове в този коридор след единайсет камбани. Имаше много други подходящи диаманти, които да открадне, и други начини да привлече вниманието на стражите. Но ръцете я сърбяха да измами именно Хелеен. Събрала бе толкова тайни, откраднала бе толкова документи, натрупала бе толкова грехове, големи и малки, но всичко това нямаше значение, докато не надвие Хелеен ван Хоуден.
А Хелеен я бе улеснила. Сборичкването в ротондата имаше една основна цел — Хелеен да не усети кражбата, защото я е страх, че откачената Иней ще я удуши. Така де, толкова се беше заплеснала да злорадства, че реакциите й се забавиха. Иней съжаляваше само за едно — че няма да е там, когато Леля Хелеен осъзнае липсата на безценното си бижу.
Йеспер запали фенер и се хвана на работа рамо до рамо с Вилан. Чак сега Иней видя, че и двамата са покрити със сажди от шахтата на пещта в затворническия сектор. Носеха две мърляви намотки въже. Иней побърза да залости вратите в двата края на коридора. Разполагаха с броени минути, преди следващият патрул да стигне дотук и да открие заключена врата, която не би трябвало да е заключена.
Вилан беше извадил дълъг метален винт и някаква дръжка, вероятно от голяма макара, и сега се опитваше да сглоби от тях подобие на дрелка. Функционираща дрелка, помисли си със съмнение Иней.
На една от вратите се потропа.
— Побързайте — каза тя.
— Като го казваш, няма да стане по-бързо, нали знаеш? — възропта Йеспер, втренчил поглед в диамантите. — Ако просто ги натроша, ще загубят молекулярната си структура. Трябва да се разрежат много внимателно и фасетките да оформят съвършено свредло. Никой не ме е учил как да…
— И кой е виновен за това? — вметна Вилан, без да отделя поглед от собствената си задача.
— И ти не помагаш.
Стражите удряха силно по вратата, навярно с юмруци. На пътечката от другата страна на стъклената зала се появиха мъже, сочеха и викаха. Но не можеха да стрелят по тях през два слоя бронирано стъкло.
Стъклото беше гришанска направа. Нина го беше познала веднага щом се озоваха на пътечката по-рано — Фйерданската мощ, защитена от гришанско умение! Единственото по-здраво нещо от фабрикаторско стъкло беше диамантът.
Вратите в двата края на коридора се тресяха от удари.
— Идват! — извика Иней.
Вилан прикрепи диамантения свредел към импровизираната дрелка. Йеспер опря върха му в стъклото и започна да върти дръжката. Чу се много неприятен звук. Ако не броим звука обаче, всичко се случваше много бавно.