Усети промяната, когато сърцето му заби само, без нейна помощ. После Каз се закашля силно и на пресекулки, вода изригна от устата и носа му.
Избута я от себе си, бореше се да поеме въздух.
— Махни се, по дяволите! — излая дрезгаво той и изтри уста с ръкавицата си. Очите му не бяха на фокус. Сякаш виждаше през Нина. — Не ме докосвай.
— В шок си, демджин — каза Матиас. — Едва не се удави. Би трябвало да си се удавил.
Каз се закашля отново, цялото му тяло се разтресе.
— Удавил — повтори той.
Нина кимна бавно.
— Ледения палат, помниш ли? Невъзможният удар? Оцеляхме на косъм? В Кетердам те чакат три милиона крюге?
Каз примигна и я погледна в очите.
— Четири милиона.
— Помислих си, че това може да те върне при нас.
Той разтърка лице, като продължаваше да кашля.
— Успяхме — каза накрая с почуда. — Дйел наистина върши чудеса.
— Ти не заслужаваш чудеса — каза навъсено Матиас. — Оскверни свещения ясен.
Каз се изправи на крака, залитна, пое си предпазливо въздух.
— Дървото е просто символ, Хелвар. Ако богът ви е толкова деликатен, по-добре си намерете нов. Да се махаме оттук.
Нина вдигна ръце.
— Пак заповядай, неблагодарник такъв.
— Ще ти благодаря, като се качим на „Феролинд“. Мърдайте. — И пое с усилие по големите камъни на клисурата. — Пътьом ще ми обясните защо нашият знаменит шуански учен изглежда като съученик на Вилан.
Нина поклати глава, едновременно ядосана и впечатлена. Може би това беше задължителното качество, за да оцелееш в Кацата. Способността да не спираш и за миг.
— Той приятел ли ви е? — попита скептично Кювей на шуански.
— При случай.
Матиас й помогна да се изправи и всички тръгнаха след Каз. Придвижваха се бавно по каменистия и стръмен бряг на ждрелото. Целта бе да стигнат до далечния край на моста отгоре, една идея по-близо до Дйерхолм. Нина беше уморена до смърт, но време за почивка нямаше. Изпълнили бяха задачата. Надвили бяха конкуренцията. Взривили бяха сграда в сърцето на Ледения палат. Но без Иней и другите никога нямаше да стигнат до пристанището.
Продължи упорито напред. Другият вариант беше да седне на някой камък и да чака края. Някъде откъм Ледения палат долетя бумтеж.
— О, светци, дано това е Йеспер — примоли се тя, докато се прехвърляха през ръба на ждрелото.
Погледна назад към моста, украсен с панделки и ясенови клонки за Хрингкяла.
— Не знам какво идва, но е голямо — каза Матиас.
— Какво ще правим, Каз?
— Ще чакаме — каза той, повишил глас да надвика рева.
— Няма ли да се прикрием поне малко? — попита Нина, като подскачаше от крак на крак от нерви. — Или да ни окуражиш с добра дума? Нещо от сорта, че си скрил двайсет пушки в храсталак наблизо? Дай ни нещичко, Каз.
— Какво ще кажеш за няколко милиона крюге? — попита той.
Танк прехвърли билото на хълма, веригите му изхвърляха камъчета и прахоляк. Някой им махаше от оръжейната куличка… не, двама бяха. Иней и Вилан! Крещяха и жестикулираха енергично.
Нина писна победоносно, Матиас зяпаше невярващо танка. Колкото до Каз… Нина направо не можа да повярва на очите си.
— Светци, Каз, изглеждаш щастлив.
— Не ставай смешна — тросна се той.
Но грешка нямаше. Каз Брекер се хилеше като идиот.
— Май са наши хора? — попита Кювей.
Но възторгът на Нина бързо повехна. Явно фйерданите нямаше да се предадат без бой. Колона от танкове прехвърли билото и се сурна на скорост и сред пелена от прахоляк по огрения от луната път. Може би Йеспер не е успял да запечата портата в сектора на дрюскеле. Или фйерданите са имали готови танкове другаде. Предвид огневата мощ, скрита зад стените на Ледения палат, май трябваше да се смятат за късметлии. Само дето изобщо не се чувстваше така.
Чак когато танкът стъпи на моста, Нина разбра какво викат Вилан и Иней.
— Махнете се от пътя!
Групичката им отскочи назад, танкът ги подмина с рев, после се люшна рязко напред и накрая спря с гръмовно скърцане.
— Имаме си танк — ахна тихичко Нина. — Каз, ти, гений такъв, планът ти сработи. Докара ни танк.
— Те ни докараха танк.
— Ние имаме един — каза Матиас и посочи към ордата от метал и пушек, която скъсяваше разстоянието. — Те имат много повече.
— Да, но знаеш ли какво нямат? — попита Каз, докато Йеспер завърташе гигантското оръдие на машината. — Мост.
Металически гръм се откъсна от бронирания търбух на танка. После се чу трясък, от който да ти писнат ушите. Нещо разсече въздуха със свистящ звук и се блъсна в моста. Първите две подпори избухнаха в пламъци, искри и трески заваляха в клисурата долу. Голямото оръдие стреля отново. Подпорите изпъшкаха жално, поддадоха и се сринаха окончателно.