Ако искаха да пресекат ждрелото, фйерданите трябваше да полетят.
— Вече си имаме и танк, и ров — обяви Нина.
— Качвайте се! — изкряка Вилан.
Те се хванаха кой където свари за хълбока на машината миг преди тя да поеме отново по пътя, набирайки скорост към пристанището.
Минаваха с рев покрай уличните лампи, хора излизаха от домовете си да видят какво става. Как ли изглеждаше отрядът им в очите на фйерданите, замисли се Нина. Какво виждаха, подали глави от врати и прозорци? Група дюдюкащи хлапетии, яхнали танк в цветовете на фйерданското знаме, които вилнеят из града като фестивална платформа, отклонила се от шествието — момиче в цикламени коприни и момче с червеникавозлатисти къдрици, които надничат иззад пушкалата; четирима други, мокри като кокошки, увиснали за хълбока на танка с риск за живота си — шуанско момче в затворническа униформа, двама окъсани дрюскеле и Нина, полуголо момиче с веещи се останки от синьо-зелен шифон, което крещи с пълно гърло.
Навлизаха в града, когато Матиас извика:
— Вилан, кажи на Йеспер да кара на запад.
Вилан се мушна през люка и след миг танкът зави в указаната посока.
— Там са складовете — обясни Матиас. — Нощем няма жива душа.
Танкът дрънчеше оглушително по паветата, свръщаше наляво и надясно през бордюрите да избегне окъснели минувачи, после набра скорост през пристанищния квартал покрай таверни, дюкяни и канцеларии на корабни компании.
Кювей килна глава назад с грейнало лице.
— Надушвам морето — каза радостно той.
Нина също го надушваше. Фарът светеше в далечината. Още две пресечки и щяха да излязат на кейовете. Оттам — свобода и трийсет милиона крюге. Съберяха ли дяловете си, двамата с Матиас можеха да отидат където им сърце поиска, да живеят както сами изберат.
— Малко остана! — извика Вилан.
Завиха и стомахът на Нина натежа като камък.
— Спри! — извика тя. — Спри!
Спряха и без тя да им казва, разбира се. Танкът наби спирачки и Нина едва не падна, повлечена от инерцията. Кеят беше право пред тях, а отвъд него — пристанището. Флаговете на стотици кораби се вееха на вятъра. Беше късно през нощта. Кеят би трябвало да е празен. Вместо това беше пълен с войници, най-малко двеста души в редици от сиви униформи… и с пушки, до една насочени право към тях.
Камбаните на Стария часовник още се чуваха. Нина погледна през рамо. Ледения палат се издигаше над пристанището, кацнал на канарата си като намусена чайка с разрошени пера. Осветените отдолу стени грееха бели на фона на тъмното небе.
— Какво става? — обърна се Вилан към Матиас. — Ти не каза нищо за…
— Явно са променили процедурите.
— Но всичко друго беше същото, както ти каза.
— Никога не бях виждал черен протокол в действие, ясно? — изръмжа Матиас. — Може би той по принцип предвижда войска на пристанището. Не знам.
— Млъкнете — каза Иней. — Просто млъкнете.
Глас се извиси над тълпата и стресна Нина. Заговори първо на фйердански, после каза същото на равкийски, керчски и шуански:
— Освободете затворника Кювей Юл-Бо. Оставете оръжията и се отдалечете от танка.
— Не смеят да открият огън — каза Матиас. — Страх ги е Кювей да не пострада в престрелката.
— Не се налага да откриват огън — каза Нина. — Вижте.
През редиците от войници водеха кльощав затворник.
Косата му беше сплъстена и падаше на очите. Облечен беше в окъсан червен кафтан и стискаше ръкава на войника до себе си. Устните му се движеха трескаво, сякаш бързаха да изрекат някаква дълбокомислена мъдрост. Но Нина знаеше, че нещастникът се моли да му дадат парем.
— Сърцелом — мрачно каза Матиас.
— Не е ли много далече да ни навреди? — попита обнадеждено Вилан.
Нина поклати глава.
— Разстоянието няма значение.
Тук ли го държаха, в долен Дйерхолм, заедно с войсковото поделение, отговарящо за пристанищния квартал? Защо не? Той беше по-добро оръжие от всяка пушка или танк.
— Виждам „Феролинд“ — каза тихо Иней и посочи.
Малко встрани от техния кей Нина различи керчското знаме и под него пъстрия флаг на търговска компания „Хаанраат“. Бяха стигнали толкова близо до свободата, буквално на крачка.
Йеспер би могъл да застреля сърцелома. Биха могли да поемат с мръсна газ през войската, но никога нямаше да стигнат до кораба, фйерданите със сигурност щяха да открият стрелба. По-добре да убият Кювей, отколкото младият учен да попадне в чужди ръце.