— Каз? — извика Йеспер от вътрешността на танка. — Моментът е изключително подходящ да кажеш, че си предвидил този развой на ситуацията.
Каз местеше поглед по морето от войници.
— Не съм го предвидил. — Поклати глава. — Веднъж ти ми каза, Хелвар, че, рано или късно, ще ми свършат номерата. По всичко личи, че си бил прав. — Уж говореше на Матиас, но гледаше към Иней.
— Достатъчно дълго живях в плен — каза тя. — Няма да се дам жива.
— Аз също — добави Вилан.
Йеспер изпръхтя откъм търбуха на машината.
— Наистина трябва да намерим по-подходящи приятели на хлапето.
— Предпочитам да си ида в бой, отколкото набучен на фйерданско копие — рече Каз.
— Значи се разбрахме — кимна Матиас. — Слагаме край тук и сега.
— Не — прошепна Нина.
Всички се обърнаха да я погледнат.
Гласът се извиси отново над фйерданските редици:
— Ще броя до десет. Повтарям: освободете затворника Кювей Юл-Бо и се предайте. Едно…
Нина се обърна към Кювей и заговори бързо на родния му език.
— Не разбираш — отвърна той. — Само една доза…
— Разбирам — прекъсна го тя.
Разбираше отлично, за разлика от другите. Поне докато не видяха Кювей да вади малка кожена кесийка от джоба си, лекьосана и в ръждив оранжев цвят.
— Не! — извика Матиас. Посегна да вземе дрогата, но Нина го изпревари.
Фйерданецът продължаваше да брои:
— Четири…
— Нина, не върши глупости — каза Иней. — Видя какво…
— Някои хора не се пристрастяват след първата доза.
— Не си струва риска.
— Пет…
— На Каз може да са му свършили номерата — каза Нина и отвори кесийката. — Но моите не са.
— Нина, моля те — примоли се Матиас.
Същата силна тревога бе видяла на лицето му през онзи далечен ден в Елинг, когато си беше помислил, че го е предала. В известен смисъл правеше същото и сега. Изоставяше го.
— Шест…
Първата доза въздействала най-силно, нали така? Пораждала сила, която следващите дози не можели да повторят. Сила, за която Нина ще копнее до края на живота си. Или пък ще се окаже по-силна от дрогата.
— Седем…
Нина вдигна ръка да докосне Матиас по бузата.
— Ако стане много лошо, намери начин да сложиш край, Хелвар. Разчитам, че ще постъпиш правилно. — Усмихна се и добави: — Отново.
— Осем…
Нина наклони глава назад и изсипа дрогата в устата си. Преглътна решително. На вкус беше сладко и леко прегоряло като обикновените цветчета юрда, но имаше и още нещо, някакъв труден за определяне нюанс.
Мислите й пресекнаха от само себе си.
Кръвта й завря, сърцето й препусна. Светът се разцепи на миниатюрни силни светлинки. Вече виждаше очите на Матиас с истинския им цвят, чистото синьо под петънцата кафяво и сиво, които тя беше добавила, лунният светлик се отразяваше във всяко косъмче по главата му. Виждаше капчиците пот по челото на Каз, почти невидимите очертания на татуировката върху ръката му.
Премести поглед към строените фйердански войници. Чуваше сърцата им. Виждаше танца на невроните, усещаше електрическите импулси, които пораждат. Така красиво и така подредено. Телата им бяха картографирана съвкупност от клетки, хиляди математически уравнения, които тя решаваше в рамките на секунда… не, на милисекунда, и знаеше всички правилни отговори.
— Нина? — прошепна Матиас.
— Мръдни — каза тя и видя гласа си във въздуха.
Усети сърцелома в тълпата, усети как преглъща жадно дозата си. Той щеше да е първият.
41. Матиас
— Девет… десет…
Матиас видя как зениците на Нина се разширяват. Тя разтвори устни, бутна го леко и слезе от танка. Въздухът край нея сякаш вибрираше и припукваше, кожата й грееше с вътрешна светлина. Сякаш се бе докоснала до нещо вълшебно, сякаш черпеше директно от избора на Дйел и божествената сила се лееше през нея.
Атакува най-напред сърцелома. Тръсна леко ръка и очите избухнаха в главата му. Нещастникът се срина, без да издаде звук.
— Освобождавам те — каза тя.
Нина тръгна към войниците. Матиас скочи след нея да я защити, макар че не можеше да стори много срещу вдигнатите пушки. Тя вдигна ръце.
— Спрете.
Войниците замръзнаха.
— Оставеше оръжията си на земята.
Подчиниха се като един.
— Заспете — нареди тя.
Описа дъга с ръце и войниците изпопадаха без възражения, редица след редица и колона след колона, като ръкойки пшеница, пожънати от невидим сърп.
Въздухът не помръдваше, тишината беше зловеща. Вилан и Иней се измъкнаха бавно от купола на танка, Йеспер излезе след тях, останалите скочиха на земята. Стояха в групичка и мълчаха, останали без думи, гледаха невярващо полето от повалени хора. Случило се бе толкова бързо.