Нина вдигна вежда, явно прозряла плана й. Въпреки това отговори:
— Матиас се бои за мен, но сърцето му винаги бие равномерно, без значение какво чувства. Типичен фйерданец, обича всичко да му е по конец.
— Мислех, че ще убиеш онези мъже. На пристанището. А ти ги пощади.
— Не знам дали постъпих правилно. Превърнах се в поредната страшна приказка за Гриша, която да разказват на децата си.
— Дръжте се прилично, иначе Нина Зеник ще ви стисне за гушата.
Нина се замисли.
— Откровено казано, харесва ми как звучи.
Иней се облегна на парапета и погледна Нина в очите.
— Направо грееш, честно.
— Няма да трае дълго.
— Никога не трае дълго. — После усмивката й угасна. — Страх ли те е?
— Много.
— Ще бъдем до теб, нали знаеш.
Нина пое дъх на пресекулки и кимна.
Иней имаше безброй познати в Кетердам, но малко приятели. Облегна глава на рамото на Нина и каза:
— Ако бях сулийска гадателка, щях да погледна в бъдещето и да ти кажа, че всичко ще се оправи.
— Да, или че ще умра в агония. — Нина притисна буза към главата й. — Ти обаче все пак ми кажи нещо хубаво.
— Всичко ще бъде наред. Ще се оправиш. И после ще бъдеш много, много богата. Всяка вечер ще пееш моряшки и кръчмарски песни в някое кабаре на Източната дъга и хората ще те викат на бис след всяка песен.
Нина се засмя тихичко.
— Хайде да купим Менажерията.
Иней се ухили. Мислеше си за бъдещето и за своя малък кораб.
— Да я купим и да я сравним със земята.
Известно време гледаха мълчаливо вълните, после Нина попита:
— Готова ли си?
Иней се зарадва, че не се е наложило сама да й напомни. Нави ръкава си, оголвайки татуираното пауново перо и грапавата кожа отдолу.
Отне няма и секунда — Нина махна едва доловимо с пръсти, силният сърбеж се появи и изчезна, а след това кожата на Иней лъсна гладка и съвършена като на новородено.
Иней я докосна предпазливо. Едно махване и готово. Жалко, че не всички рани изчезват толкова лесно!
Нина я целуна по бузата.
— Ще ида да намеря Матиас, преди нещата да са се влошили.
И тя се отдалечи, а Иней разбра, че приятелката й е имала и друга причина да си тръгне. Каз стоеше в сенките близо до мачтата. Облякъл беше дебело палто и се облягаше на вранския си бастун, изобщо приличаше отново на себе си. Ножовете на Иней я чакаха в трюма заедно с другите й вещи. Усещала бе липсата им много силно.
Каз каза няколко думи на Нина и те явно я свариха неподготвена, ако се съдеше по острата й реакция. Размениха си още няколко реплики, които Иней не чу, но ясно долови напрежението помежду им. Накрая Нина изпухтя с раздразнение и пое на бърз ход към долната палуба.
— Какво толкова каза на Нина? — попита го Иней, когато той застана до нея при парапета.
— Трябва да ми свърши една работа.
— Точно сега, когато й предстои ужасно изпитание?
— Работата си е работа и не чака никого.
Каз, прагматичният. Не може някакво си съпричастие да му нарушава плановете. А може би тази „работа“ щеше да отвлече мислите на Нина, което беше добре.
Стояха един до друг и зяпаха вълните, а мълчанието помежду им се проточваше.
— Живи сме — каза той накрая.
— Явно си се помолил на правилния бог.
— Или съм тръгнал на път с правилните хора.
Иней сви рамене.
— Кой избира пътищата ни? — Той не каза нищо и тя се усмихна напук на себе си. — Няма ли да ме затапиш? Да се присмееш на сулийските ми мъдрости?
Каз плъзна ръка по парапета. Беше с ръкавиците си, естествено.
— Не.
— Какъв е планът ти за Съвета на търговците? Как ще уредим размяната?
— Като стигнем на няколко мили от Кетердам, с Роти ще избързаме към пристанището с гребната лодка. Ще пратя куриер да съобщи новината на Ван Ек, а размяната ще направим на Велгелук.
Иней потръпна. Островът се славеше като свърталище на роботърговци и контрабандисти.
— Изборът твой ли е, или на Съвета?
— Ван Ек го предложи.
Иней се намръщи.
— Че какво знае един търговец за Велгелук?
— Търговията си е търговия. Може би Ван Ек не е чак толкова почтен бизнесмен, колкото изглежда.
Помълчаха за кратко, накрая Иней каза:
— Ще се науча да управлявам кораб.
Каз смръщи чело, после я стрелна с изненадан поглед.
— Сериозно? Защо?
— Ще използвам дела си да наема екипаж и да купя кораб. — Щом изрече думите на глас, сърцето й се разтуптя тревожно. Мечтата й все още изглеждаше твърде крехка. Искаше й се да не дава пет пари за мнението на Каз, но истината беше друга. — Ще ловя роботърговци.