От другата страна на острова беше хвърлила котва бригантина с увиснали, безполезни в безветрието платна. Йеспер я бе видял да се придвижва бавно от Кетердам в ранните часове на деня, мъничка черна точка, която порасна до грозно петно на хоризонта. Сега чуваше как моряците си подвикват, докато прибират греблата. После спуснаха през борда на бригантината лодка, пълна с хора.
Когато собствената им лодка стигна до брега, Йеспер и другите скочиха на пясъка да я издърпат от водата. Йеспер провери набързо револверите си и видя как Иней докосва с пръсти всеки от скритите си ножове, като мълви нещо без глас. Матиас нагласи пушката на гърба си и размърда широките си плещи. Кювей наблюдаваше всичко това мълчаливо.
— Добре — рече Каз. — Време е да забогатеем.
— Никакви оплаквачки — каза Роти, който щеше да ги чака при лодката.
— Никакви погребения — отвърнаха те.
Тръгнаха към центъра на острова, Кювей след Каз, с Йеспер и Иней от двете си страни. Наближиха и Йеспер видя човек в черни търговски дрехи, придружен от висок шуанец с вързана на тила черна коса и следван от цял отряд градски стражи в лилави униформи, всичките въоръжени с палки и модерни пушки. Двама мъже влачеха с усилие тежък сандък.
— Значи така изглеждат трийсет милиона крюге — рече Каз.
Йеспер подсвирна тихичко.
— Дано лодката не потъне.
— Сам ли си, Ван Ек? — извика Каз на мъжа в черно. — Останалите членове на Съвета не проявиха ли интерес?
Значи това бил Ван Ек. Беше по-слаб от Вилан и косата му започваше да оредява, но извън това семейната прилика беше налице.
— Съветът сметна, че аз съм най-подходящ за тази задача, а и с вас се познаваме отпреди.
— Хубава игла — отбеляза Каз и кимна към рубина, забоден във вратовръзката на търговеца. — Макар че другата беше по-хубава.
Ван Ек стисна едва забележимо устни.
— Другата беше семейна ценност. Е? — обърна се той към шуанеца до себе си.
— Това е Кювей Юл-Бо — каза той. — Не съм го виждал от година. Пораснал е, но иначе е образ и подобие на баща си. — После се обърна с няколко думи на шуански към Кювей и се поклони.
Кювей стрелна Каз с поглед, после се поклони на свой ред. По челото му беше избила пот.
Ван Ек се усмихна.
— Трябва да призная, че съм изненадан, господин Брекер. Приятно изненадан, разбира се.
— Не си вярвал, че ще успеем.
— Да речем, че си давах ясна сметка за препятствията.
— Затова ли се презастрахова?
— Ааа, говорили сте с Пека Ролинс.
— Той е доста приказлив, когато го стимулираш по определен начин — кимна Каз, а Йеспер си спомни кръвта по ризата му в затвора. — Каза, че си се свързал с него и си му възложил от името на Съвета да измъкне Юл-Баюр. Същото, което възложи и на нас.
Йеспер се зачуди с тревога какво друго е казал Ролинс на Каз.
Ван Ек сви рамене.
— Известна предвидливост никога не е излишна.
— А и какво ти пука, че някакви си канални плъхове ще се избият взаимно, за да докопат наградата?
— Знаехме, че шансът за успех на всеки от отрядите е малък. Надявам се, че като комарджия ще разберете.
Йеспер никога не беше смятал Каз за комарджия. Комарджиите разчитаха и на късмета, не само на уменията си.
— Трийсет милиона крюге ще успокоят наранените ми чувства — рече Каз.
Ван Ек даде знак на стражите зад себе си. Те вдигнаха тежкия сандък и го оставиха в краката на Каз. Той клекна и вдигна капака. Дори от разстояние Йеспер ясно видя пачките светлолилави керчски банкноти с трите летящи риби. Пълен сандък с пачки, стегнати с хартиени ленти и запечатани с восък.
Иней вдиша шумно.
— Дори парите ви са със странен цвят — каза Матиас.
На Йеспер му се прииска да прокара ръце по прекрасните пачки. Не, искаше да разкъса лентите, да изсипе банкнотите в голяма вана и да се къпе в тях.
— Май току-що ми потекоха лигите.
Каз измъкна една пачка и прокара палец по нея, после напъха ръка в сандъка към долните редове, в случай че Ван Ек е спретнал някоя евтина измама.
— Всичко е тук — каза той накрая.
Погледна през рамо и даде знак на Кювей да мине напред. Момчето прекоси краткото разстояние, а Ван Ек му махна да застане до него и го потупа приятелски по гърба.
Каз се изправи.
— Добре, Ван Ек. Ще ми се да кажа, че за мен е било удоволствие, но не съм чак толкова добър лъжец. Сега си тръгваме.
Ван Ек се изстъпи пред Кювей и каза:
— Боя се, че не мога да допусна това, господин Брекер.
Каз се облегна на бастуна си и го погледна с присвити очи.