Ван Ек избухна в смях — топъл, почти весел смях, но с ясно доловима нотка на горчивина.
— Нека ви разкажа за своя син. — Изплю последната дума, сякаш беше отровна. — Той трябваше да наследи едно от най-големите богатства в Керч, империя с търговски маршрути, стигащи до всички краища на света, империя, градена от баща ми и от неговия баща преди него. Но моят син, момчето, което трябваше да управлява тази велика империя, не може да се справи с елементарни неща. Добър е с уравненията. Рисува хубаво и е отличен флейтист. Но моят син не може да чете, господин Брекер. Не може да пише. Наех най-добрите учители от всички краища на света. Опитвах с експерти, тинктури, бой, хипноза. Но той отказа да се научи. Накрая просто приех, че Гезен е решил да ме накаже с малоумно дете. Вилан никога няма да стане мъж. Той е срам за моето семейство.
— Писмата… — започна Йеспер и Каз видя гнева, разкривил лицето му. — Не си го молел да се върне. Били са подигравка.
Беше прав. „Ако четеш това, значи знаеш колко много искам да се върнеш у дома.“ Всяко писмо е било шамар в лицето на Вилан, жестока шега.
— Той ти е син — каза Йеспер.
— Не, той е грешка. Грешка, която скоро ще бъде поправена. Прекрасната ми млада съпруга носи дете и без значение дали е момче, момиче или рогато създание, това дете ще бъде моят наследник, а не някакъв безгръбначен идиот, който не може да прочете книга с детски приказки, какво остава за счетоводен тефтер, не глупак, който ще превърне името на Ван Ек в посмешище.
— Ти си глупакът — изръмжа Йеспер. — Вилан е по-умен от всички нас, взети заедно, и заслужава по-добър баща от тебе.
— Заслужавал е — поправи го Ван Ек и наду свирката два пъти.
Вълнотворците не се поколебаха. Преди някой да е възразил, две гигантски водни стени се издигнаха от морето и се устремиха към „Феролинд“. Смазаха шхуната помежду си. Чу се силен трясък, разхвърчаха се отломки.
Йеспер нададе яростен вой и вдигна револверите.
— Йеспер! — извика Каз. — Спри!
— Той ги уби — изсъска Йеспер с разкривено лице. — Уби Вилан и Нина!
Матиас сложи ръка на рамото му и каза спокойно:
— Йеспер. Кротувай.
Йеспер погледна към развълнуваното море, към парчетиите от скършени мачти и разкъсани платна, които подскачаха по вълните на мястото на шхуната.
— Не… не разбирам.
— Признавам, че и аз съм малко объркан, господин Брекер — каза Ван Ек. — Без сълзи? Без многословно негодувание за избития екипаж? Явно Кацата ви ражда изключително студенокръвни.
— Студенокръвни и предпазливи — отвърна Каз.
— Но не достатъчно предпазливи, види се. Е, поне няма да живеете дълго, за да оплаквате грешките си.
— Кажи ми нещо, Ван Ек. Ще се покаеш ли? Гезен никак не обича нарушените договори.
Ноздрите на търговеца се разшириха.
— А какво си дал ти на света, господин Брекер? Създал ли си богатство? Просперитет? Не. Ти вземаш от почтените мъже и жени и служиш единствено на себе си. Гезен е благосклонен към онези, които го заслужават, които градят градове, а не към плъховете, които подяждат основите на съграденото. Той винаги е благославял мен и делата ми. Ти ще умреш, а аз ще натрупам още по-голямо богатство. Такава е волята на Гезен.
— Има само един проблем, Ван Ек. За да забогатееш още повече, ще имаш нужда от Кювей Юл-Бо.
— И как ще ми го вземеш? Обградени сте и ви държим на прицел.
— Не е нужно да ти го вземам. Никога не си го имал. Това не е Кювей Юл-Бо.
— Блъфираш, при това глупаво.
— Никога не съм си падал по блъфирането, нали така, Иней?
— По принцип — да.
Ван Ек сви устни.
— И защо?
— Защото предпочита да мами — каза момчето, което не беше Кювей Юл-Бо, на съвършен керчски без сянка от акцент.
Ван Ек се стресна от звука на гласа му, а Йеспер подскочи.
Шуанското момче протегна ръка.
— Плащай, Каз.
Каз въздъхна.
— Много мразя да губя бас. Работата е там, Ван Ек, че Вилан се обзаложи с мен. Твърдеше, че ще причиниш смъртта му, без да ти мигне окото. Наречи ме сантиментален, ако щеш, но не вярвах, че един баща може да е толкова безсърдечен.
Ван Ек зяпна Кювей Юл-Бо… или по-скоро момчето, което му бяха представили под това име. Каз го гледаше как се бори с реалността и се опитва да намери приемливо обяснение защо е чул гласа на Вилан от устата на Кювей. Йеспер изглеждаше също толкова шашнат. Щеше да си получи обяснението, след като Каз си получеше парите.
— Не е възможно — каза накрая Ван Ек.