И не би трябвало да е възможно. Нина беше приемлива шивачка, но само толкова. Само че под въздействието на юрда парем… е, както самият Ван Ек бе казал веднъж, и невъзможното става възможно. Сега пред него стоеше едно почти съвършено копие на Кювей Юл-Бо, но с гласа на Вилан, с неговите маниери, както и — макар Каз да виждаше страха и обидата в златистите очи — с изненадващия кураж на хлапето.
След битката в пристанището на Дйерхолм Вилан беше дошъл при Каз да го предупреди, че не може да го използва като средство за давление срещу баща му. Изчерви се като домат и със заекване обясни за своето „заболяване“. Каз само вдигна рамене. Някои хора бяха поети. Други бяха фермери. Трети — богати търговци. Вилан рисуваше отлични карти. Сглобил беше дрелка, пробила гришанско стъкло, от чаркове на порта и парченца от бижу. Какво като не може да чете?
Очаквал бе Вилан да се възпротиви на идеята за двойника. Една толкова крайна трансформация не би била по силите и на най-опитния Гриша, който не е под влиянието на парем.
— Може да се окаже перманентно — предупреди го Каз.
Вилан дори не трепна.
— Трябва да знам. Трябва да разбера веднъж и завинаги какво мисли баща ми за мен наистина.
И ето че беше разбрал.
Ван Ек го зяпаше невярващо, търсеше някаква прилика с лицето на сина си.
— Не е възможно!
Вилан отиде при Каз и застана до него.
— Ами помоли се на Гезен за просветление, тате.
Вилан беше малко по-висок от Кювей, а лицето му — една идея по-кръгло, но Каз ги беше видял един до друг и приликата наистина беше поразителна. Работата, която Нина беше свършила на кораба, преди да отмине силното въздействие на дрогата, беше безупречна.
Ярост се разля по чертите на Ван Ек.
— Безполезно изчадие! — изсъска той на сина си. — Знаех, че си глупак, но сега и предател?
— Един глупак щеше да остане на кораба и да загине смазан от вълните. Колкото до онова с предателя, само през последните няколко минути ме нарече с много по-грозни имена.
— Я да си представим сега — обърна се Каз към Ван Ек, — че истинският Кювей Юл-Бо е бил на кораба, който ти превърна в клечки за зъби.
Гласът на Ван Ек остана спокоен, но по врата му плъзна гневна червенина.
— Къде е Кювей Юл-Бо?
— Остави ни да си тръгнем по живо, по здраво с платата и аз с радост ще ти кажа.
— Няма как да се измъкнеш този път, Брекер. Малобройният ти отряд не може да се мери с моите Гриша.
Каз вдигна рамене.
— Убий ни и никога няма да намериш Кювей.
Ван Ек се замисли над думите му, после отстъпи крачка назад и извика:
— Стражи при мен! Убийте всички освен Брекер!
И тогава Каз допусна грешка. Всички знаеха, че може да се стигне дотук. Отрядът му знаеше какво да прави. От Каз се искаше само едно — да гледа Ван Ек в очите. Вместо това, щом чу заплахата и когато трябваше да мисли само и единствено за предстоящата битка, той погледна към Иней.
И Ван Ек го видя. След което наду свирката.
— Зарежете другите! Вземете парите и момичето.
„Действай по план“, крещяха инстинктите на Каз. Парите бяха у Ван Ек. Той беше ключът към успеха. Иней можеше и сама да се погрижи за себе си. Тя е пионка, а не голямата награда. Но той вече се обръщаше да хукне към нея, когато Гриша удариха.
Вълнотворците първи стигнаха до нея — изчезнаха в рехава мъглица, после се материализираха на крачка от Иней. Но само пълен глупак би дръзнал да влезе в близък бой с това момиче. Вълнотворците бяха бързи, изчезваха и се появяваха, посягаха да я хванат. Но тя беше Привидението и ножовете й си намериха мълниеносно мишени — сърце, гърло, далак. Кръв плисна по пясъка и вълнотворците се сринаха в две съвсем солидни купчини.
Каз зърна някакво движение… един от вихротворците летеше право към Иней.
— Йеспер! — извика той.
Йеспер стреля и вихротворецът се запремята към земята.
Вторият вихротворец беше по-умен. Подходи ниско, току над руините. Йеспер и Матиас откриха огън, но слънцето им светеше в очите, а дори Йеспер не можеше да уцели слепешката. Вихротворецът връхлетя връз Иней, сграбчи я и се издигна с нея в небето.
„Не мърдай“ — внушаваше й мълчаливо Каз с изваден пистолет. Но тя не го чу, разбира се. Извъртя се с цяло тяло и замахна. Чу се далечният вик на вихротвореца. Миг по-късно летящият мъж пусна Иней и тя пропадна към пясъка. Каз хукна натам без план в главата си, без ясна мисъл.
Ново движение встрани. Трети вихротворец се снижи на скорост, грабна Иней на няма и метър от пясъка и я удари силно по главата. Тялото й се отпусна безжизнено в ръцете му.