— Застреляй го! — изрева Матиас.
— Не! — викна Каз. — Застреляш ли го, и тя ще падне!
Гришанът се издигна и бързо излезе от обхвата на оръжията им, понесъл Иней на ръце.
Нищо не можеха да направят. Стояха на брега като последните глупаци и гледаха как Иней се смалява в небето — далечна луна, гаснеща звезда, невидима точица.
Стражите на Ван Ек и гришаните притичаха да отведат господаря си на бригантината. Отмъкнаха и сандъка с парите. Отмъщението за Йорди, всичко, за което Каз се бе трудил с години, сега се изплъзваше между пръстите му. А той не даваше пукната пара.
— Имаш една седмица да ми доведеш истинския Кювей — извика Ван Ек. — Или писъците на момичето ще се чуят чак до Фйерда. А ако това не ти подейства, знай, че ще пусна слух, ще кажа на всички, че пазиш при себе си най-ценния заложник на света. Всяка банда, всяко правителство, контрабандист и шпионин ще ти вдигнат мерника, на теб и на твоите Утайки. Няма да има къде да се скриеш.
— Каз, мога да стрелям — каза Йеспер, прибра револверите и свали пушката от гърба си. — Ван Ек още е в обсега ми.
И тогава всичко щеше да отиде по дяволите — Иней, парите, всичко.
— Не — каза той. — Нека си върви.
Морето беше гладко като тепсия, вятър нямаше, но останалите вихротворци на Ван Ек напълниха платната на бригантината с попътен бриз.
Каз гледаше как корабът лети към Кетердам, към сигурността, към крепост, построена от безукорната търговска репутация на Ван Ек. Почувства се досущ като в онази далечна вечер, когато се взираше в тъмните прозорци на къщата на Зелверщраат. Безпомощен. Отново бе отправил молитвите си към неподходящия бог.
Йеспер свали бавно пушката си.
— Ван Ек ще прати войници и гришани да търсят Кювей — каза Матиас.
— Няма да го намери. Нито него, нито Нина.
Нито в Ребрата, нито в друга някоя част на Кацата. Нито в Кетердам. Предната нощ Каз беше наредил на Спехт да откара Кювей и Нина с втората гребна лодка на „Феролинд“, онази, която уж била на поправка. Сега двамата бяха на сигурно място в изоставени килии под старата затворническа кула на Адската порта. Когато слезе на пристанището да прати съобщение на Ван Ек, Каз беше поразпитал дискретно. След последното катастрофално представление на Адското шоу килиите били наводнени, за да ги прочистят от трупове и животни, и оттогава стоели празни. Матиас първоначално се възпротиви на идеята Нина да тръгне без него, особено предвид състоянието й, но Каз го убеди, че ако двамата с Кювей останат на „Феролинд“, това ще постави всички им в неизгодна позиция.
А сега се дивеше на собствената си глупост. По-тъп от гълъбче, току-що слязло от кораба и тръгнало да спечели богатство на Източната дъга. Най-слабото му място е било току до него през цялото време. Иней. А сега беше изчезнала.
Йеспер зяпаше Вилан, местеше сащисано поглед от черната коса към златните очи.
— Защо? — попита накрая той. — Защо си се съгласил на такова нещо?
Вилан вдигна рамене.
— Имахме нужда от средство за давление.
— Все едно слушам Каз.
— А какво, да ви оставя да паднете в капана, понеже ме смятате за застраховка, каквато не съм?
— Нина ли ти направи това?
— Да, още в нощта, когато отплавахме от Дйерхолм.
— Затова ми изчезна от погледа по време на плаването — каза Йеспер. — Не си помагал на Матиас за Нина. Криел си се.
— Не съм се крил.
— Ах, ти… Кювей уж излизаше вечер да постои до мен на палубата… ти ли си бил?
— Всеки път.
— Нина може и да не успее да те оправи. Действието на парем отмина и без нова доза едва ли ще може да ти върне старата мутра. Може да си останеш така.
— И какво толкова?
— Де да знам бе! — викна ядосано Йеспер. — Може пък да съм харесвал глупавото ти лице. — Обърна се към Матиас. — Ти си знаел. Вилан е знаел. Иней е знаела. Всички сте знаели, освен мен.
— Попитай ме защо, Йеспер — рече Каз. Започваше да губи търпение.
Йеспер се размърда неспокойно.
— Защо?
— Защото ти си ни продал на Пека Ролинс. — И го посочи обвинително с пръст. — Заради теб ни сгащиха в засада на пристанището. Заради теб едва не загинахме.
— Нищо не съм казвал на Пека Ролинс. Никога…
— Казал си на един от неговите Лъвски грошове, че напускаш Керч, но скоро ще спечелиш големите пари. Или и това ще отречеш?
Йеспер преглътна.
— Наложи се. Здравата ме бяха притиснали. Фермата на баща ми…
— Заръчах ти да не казваш на никого, че напускаме Кетердам. Предупредих те да си затваряш устата.
— Нямах избор! Ти ме заключи във Вранския клуб, преди да тръгнем. Ако ме беше оставил да…