Каз го прекъсна:
— Ако те бях оставил да направиш какво? Да изиграеш няколко раздавания на Трънка за трима? Да затънеш още по-надълбоко пред всеки управител на казино в Кацата, проявил глупостта да ти отпусне кредит? Казал си на човек на Пека, че ще удариш кьоравото.
— Не знаех, че ще иде да каже на Пека. Нито че Пека е знаел за парем. Просто исках да си спечеля малко време.
— Светци, Йеспер, явно не си научил нищо от Утайките, нали? Още си същото тъпо селянче, дето е слязло от кораба.
Йеспер се хвърли към него и Каз потръпна от кръвожаден възторг. Най-после битка, която можеше да спечели. Но Матиас застана между тях и ги задържа на ръка разстояние.
— Престанете. Спрете веднага.
Каз не искаше да спре. Искаше да ги пребие всичките, а после да продължи с побоищата от единия край на Кацата до другия.
— Матиас е прав — каза Вилан. — Трябва да мислим за следващата стъпка.
— Няма следваща стъпка — озъби се Каз.
Ван Ек щеше да се погрижи за това. Не можеха да се върнат в Ребрата, нито да потърсят помощ от Пер Хаскел и другите Утайки. Ван Ек щеше да ги чака, да дебне. Щеше да превърне Кацата, дома на Каз, малкото му кралство във вражеска територия.
— Йеспер е допуснал грешка — продължи Вилан. — Адски глупава грешка, но не е искал да предаде никого.
Каз отстъпи няколко крачки назад в опит да прочисти главата си. Знаеше, че Йеспер не си е давал сметка до какво ще доведе постъпката му, но знаеше и друго — повече никога нямаше да му вярва. Сигурно затова го беше държал на тъмно за преобразяването на Вилан. Защото е искал да го накаже.
След няколко часа Спехт щеше да дойде за тях с гребната лодка — такава беше уговорката, ако не се свържат с него преди това. Сега обаче бяха заседнали тук, под схлупеното сиво небе на този мизерен гол остров. Всички без Иней. Каз искаше да удари някого. Искаше някой да удари него.
Огледа отряда си. Роти се мотаеше край отломките от лодката. Йеспер седеше на пясъка с лакти върху коленете и лице в шепи, Вилан стоеше до него с чуждо лице. Матиас се взираше във водата по посоката на Адската порта като някой пазител от камък. Каз беше техният водач, но Иней беше магнитът, който го събираше в едно, когато други сили ги дърпаха в разни посоки.
Нина беше скрила татуировката му с враната и чашата, преди да влязат в Ледения палат, но Каз не й беше дал да докосне Р-то на бицепса му. Сега пипна леко с пръсти мястото — през кожата на ръкавиците и материята на палтото и ризата. Несъзнателно, без да го иска, бе позволил на Каз Ритвелд да се върне към живот. Не знаеше кога е започнало, дали с раната на Иней, или с ужасното пътуване в затворническия фургон, но неусетно бе допуснал това да се случи и беше платил висока цена.
Това още не означаваше, че ще се остави на някакъв крадлив търговец.
Каз погледна на юг към пристанищата на Кетердам. Една смътна идея пускаше тънки коренчета и гъделичкаше основата на черепа му, едва доловим сърбеж, намек за план. План в зачатък. Но вече виждаше бъдещите му очертания. Очертания невъзможни, нелепи… и подплатени със сериозна сума пари.
— Намислил е нещо, виж му лицето — измърмори Йеспер.
— Определено — кимна Вилан.
Матиас скръсти ръце.
— Ровиш в торбата с номерата, а, демджин?
Каз размърда пръсти в ръкавиците. Как оцелява човек в Кацата? Когато ти отнемат всичко, намираш начин да направиш нещо от нищо.
— Ще сътворя нов номер — каза той. — Номер, който Ван Ек никога няма да забрави. — Обърна се към другите. Ако можеше да тръгне след Иней сам, вече да го е направил, но това не беше дори по неговите сили. — Ще ми трябва отряд.
Вилан скочи на крака.
— За Привидението.
Йеспер го последва, макар че още не смееше да погледне Каз в очите.
— За Иней — тихо каза той.
Матиас само кимна отсечено.
Иней бе поискала от Каз да се промени, да стане по-добър човек, по-благороден крадец. Но онова момче нямаше място тук. Онова момче свърши гладно в една уличка без изход. Онова момче умря. Онова момче не би могло да я върне.
„Ще си взема парите — закле се Каз. — И ще си върна момичето.“
Иней не би могла да бъде негова, не истински, но той щеше по един или друг начин да й даде свободата, която отдавна й бе обещал.
Време беше Мръсни ръце да се хване с мръсната работа.
46. Пека
Пека Ролинс прехвърли топчето юрда в другата си буза, излегна се назад в креслото си и плъзна бавен поглед по опърпания отряд, който Доти беше довел в кабинета му. Ролинс живееше в гигантски апартамент над Изумрудения дворец, целият в позлата и зелено кадифе. Обичаше блясъка — в дрехите си, в приятелите си, в жените.