Хлапетата насреща му бяха пълната противоположност на добрия вкус. Облечени бяха с костюми от Комедия Брута, но никой не влизаше в кабинета му със скрито лице, затова маските им бяха свалени. Някои от тях Пека познаваше. По едно време се бе надявал да наеме сърцеломката Нина Зеник, но сега момичето изглеждаше много болно — костите му стърчаха, имаше огромни тъмни сенки под очите, а ръцете му трепереха. Неволно се е спасил от лоша инвестиция, реши той. Зеник се облягаше на ръката на едър фйерданец с бръсната глава и сурови сини очи. Беше истински исполин, вероятно бивш член на някое от военните им формирования. Би могъл да свърши работа като охрана. Откъде ги намираше Каз Брекер тези хора?
Момчето до тях беше от шуански произход, но и твърде младо, за да е прословутият учен, когото всички се бяха опитали да измъкнат от Фйерда. Пък и Брекер никога не би довел толкова ценен индивид в Изумрудения дворец. Колкото до Йеспер Фейхи, него Ролинс познаваше, разбира се. Стрелецът беше натрупал удивителни по размера си дългове в почти всички игрални зали на Източната дъга. Голямо плямпало, освен това — именно благодарение на него Ролинс беше научил, че Брекер изпраща отряд във Фйерда. Бързо проучване и щедри подкупи му бяха осигурили останалата част от информацията — кога и откъде заминават. Информация, която обаче се оказа дефектна. Брекер през цялото време беше на една крачка пред Ролинс и неговите Лъвски грошове. Малкият канален плъх в крайна сметка успя да стигне до Ледения палат.
И толкова по-добре. Ако не беше Каз Брекер, Ролинс още щеше да гние в трижди проклетия фйердански затвор между две изтезания… или да зяпа с мъртви очи, нанизан на копие нейде по външния пръстен.
Когато Брекер отключи с шперцовете си вратата на килията му, Ролинс не знаеше да се смее ли, или да плаче. Не знаеше дали хлапето идва да го освободи, или да го убие. Чувал бе много за Каз Брекер, откакто той се издигна сред Утайките — жалката сбирщина, която Пер Хаскел наричаше банда, — беше го виждал няколко пъти из Кацата. Момчето се беше появило от нищото и постоянно създаваше проблеми. Но все пак беше обикновен лейтенант, а не генерал, дребен териер, който джафка в краката на Ролинс.
— Здрасти, Брекер — посрещнал го бе той в килията. — Идваш да злорадстваш?
— Не точно. Знаеш ли кой съм?
Ролинс вдигна рамене.
— Знам я. Палето, дето ми краде клиенти.
И тогава нещо премина по лицето на Брекер, нещо, от което стомахът на Ролинс се качи в гърлото. Омраза. Омраза чиста, черна и отколешна. „Какво толкова съм направил на този дребосък?“ Но после изражението се стопи без следа и Ролинс реши, че си е въобразил.
— Какво искаш, Брекер?
Момчето просто си стоеше и го гледаше с очи едновременно празни и луди.
— Да ти направя услуга.
Чак сега Ролинс си даде сметка, че момчето е босо, носи затворническа униформа, а легендарните му кожени ръкавици — такъв тъп навик — ги няма.
— Като те гледам, май и на себе си не можеш да направиш услуга, хлапе.
— Ще оставя вратата отключена. Не си толкова глупав, че да тръгнеш след Бо Юл-Баюр без подкрепление. Изчакай подходящ момент и си плюй на петите.
— И защо ми помагаш, мамка му?
— Защото не ти е писано да умреш тук.
Незнайно защо това прозвуча като проклятие.
— Задължен съм ти, Брекер — каза след него Ролинс, докато момчето излизаше от килията. Направо не можеше да повярва на късмета си.
Брекер го погледна през рамо, тъмните му очи, бездънни като пещери.
— Не се притеснявай, Ролинс. Ще си платиш.
И сега момчето явно бе дошло да си прибере дължимото. Стоеше насред лъскавия му кабинет като мастилено петно, със сурово изражение и ръце върху вранската глава на бастуна. Ролинс не беше особено изненадан от визитата. Говореше се, че размяната между Брекер и Ван Ек не е минала добре и че Ван Ек държи под око Ребрата и другите свърталища на Брекер. Не и Изумрудения дворец обаче. Нямаше причина да наблюдава Изумрудения дворец. Може би дори не знаеше, че Ролинс се е върнал жив от Фйерда.
След като Брекер му обясни в основни линии ситуацията, Ролинс вдигна рамене и каза:
— Преметнали са те. Ако искаш съвет от мен, дай Кювей на Ван Ек, примири се със загубата и толкоз.
— Не съм дошъл за съвет.
— Плащаме си данъците и на търговците това им харесва. Затова си затварят очите, когато направим удар в банка или оберем някоя къща. Стига да си стоим в Кацата и да не се бъркаме в техните дела. Тръгнеш ли на война с Ван Ек обаче, всичко това ще се промени.