— Ван Ек действа срещу правилата на собствената си гилдия. Ако Съветът на търговците разбере…
— И кой ще им го каже? Канален плъх от най-долното свърталище в Кацата? Не се заблуждавай, Брекер. Ограничи колкото можеш щетите и чакай следващата битка.
— Моите битки са ежедневни. Твърдиш, че на мое място просто би махнал с ръка, така ли?
— Виж, щом искаш сам да се простреляш в крака… в здравия крак… твоя работа. Ще ми е интересно да видя какво ще стане. Но в съюз с теб няма да вляза. Срещу едър търговец? Никога. Нито аз, нито някой от колегите. Това не ти е дребна война между банди, Брекер. Ще се изправиш срещу градската стража, срещу армията и флотата на Керч. Ще изгорят Ребрата до основи с все стареца, а после ще си върнат и Пето пристанище.
— Не очаквам да се биеш рамо до рамо с мен, Ролинс.
— Какво искаш тогава? Само го назови и е твое. В рамките на разумното.
— Искам да пратя съобщения до равкийската столица. Бързо.
Ролинс сви рамене.
— Лесна работа.
— И ми трябват пари.
— Не думай. Колко?
— Двеста хиляди крюге.
Ролинс едва не се задави от смях.
— А нещо друго, Брекер? Смарагдът на Ланцов? Дракон, който сере дъги?
— Сумата не е непосилна за теб, Ролинс. А аз ти спасих живота.
— Ами да беше се пазарил, докато бяхме в килията. Аз не съм ти банка, Брекер. А дори и да бях, предвид настоящата ти ситуация пак не бих ти отпуснал кредит, щото е малко вероятно да го върнеш.
— Не искам кредит.
— А, значи искаш да ти подаря двеста хиляди крюге? И какво ще получа аз в замяна на щедростта си?
Брекер стисна устни.
— Ще получиш моя дял във Вранския клуб и Пето пристанище.
Ролинс изправи гръб.
— Готов си да продадеш дела си?
— Да. А за още сто хиляди ще добавя и един оригинален ДеКапел.
Ролинс се отпусна назад и събра пръстите на ръцете си.
— Няма да ти стигнат. Не стигат за война срещу Съвета на търговците.
— С този отряд ще ми стигнат.
— Този отряд? Не е за вярване, че точно вие успяхте да проникнете в Ледения палат.
— Но и факт.
— Ван Ек ще ви закопае.
— И други са се опитвали. Но аз все успявам да се върна от мъртвите.
— Уважавам амбицията ти, хлапе. И я разбирам. Искаш да си вземеш парите, искаш да си върнеш Привидението, искаш и парче от кожата на Ван Ек…
— Не — прекъсна го Брекер. Гъгнивият му глас звучеше особено неприятно. — Когато тръгна след Ван Ек, няма да му отнема само онова, което е мое по право. Ще му отнема всичко, ще го изцедя до последната капка. Ще залича името му от счетоводните тефтери. Докато не остане нищо.
Пека Ролинс отдавна беше загубил бройката на заплахите, които е чул, на хората, които е убил, и на онези, които е видял да умират, но нещо в очите на Брекер го смрази до мозъка на костите. Имаше нещо в това момче, някаква нагнетена ярост, която молеше да я пуснат на воля, и Ролинс предпочиташе да е някъде много надалеч, когато тази ярост скъса каишката си.
— Отвори сейфа, Доти.
Преброи поисканите пари, после накара Брекер да подпише документ, с който му прехвърля дела си във Вранския клуб и Пето пристанище. Пристанището беше истинска златна мина. Протегна му ръка да подпечатат сделката и Брекер една не смаза неговата.
— Значи изобщо не ме помниш? — попита момчето.
— А трябва ли?
— Може да почака. — Онова черно нещо в очите му се размърда отново.
— Имаме сделка — побърза да каже Ролинс. Нямаше търпение да се отърве от тези странни хлапета.
— Имаме сделка.
Тръгнаха си, а Ролинс застана пред големия вътрешен прозорец, който гледаше към игралната зала на Изумрудения дворец.
— Неочаквано доходоносен край на днешния ден, Доти.
Доти изръмжа в знак на съгласие, впил поглед в масите долу — зарове, карти, рулетки. Богатства загубени и спечелени и всеки път част от парите поемаха към дълбоките джобове на Ролинс.
— Той защо постоянно носи ръкавици? — попиша биячът.
— Прави се на интересен, предполагам. Кой знае? И какво значение има всъщност?
Гледаше как Брекер и приятелчетата му вървят през претъпканата игрална зала. Отвориха двойната врата към улицата и за един кратък миг светлината на уличните лампи очерта силуетите им в мрака с все маските и пелерините — сакато момче, следвано от хлапетии в театрални костюми. Брекер беше отличен крадец и не си поплюваше, беше и изобретателен също така, ако питаха Ролинс. Но за разлика от онези тъпаци в Ледения палат, Ван Ек знаеше, че Брекер му е вдигнал мерника. Хлапето се хвърляше с главата напред в истинска война. И нямаше никакъв шанс да спечели.