— Значи трябва да наемете него. Или нея.
— Така е. Но ще трябва да се задоволя с вас.
Ван Ек задържа погледа му, сякаш се надяваше да прочете самопризнание, написано между очите му. Накрая попита:
— Значи се договорихме?
— Не бързай толкова. Ами лечителят?
Ван Ек вдигна вежди озадачено.
— Кой?
— Каза, че сте изпробвали дрогата върху гришани от всички ордени. Мика е вълнотворец, тоест гришан от Етералките. Фабрикаторът, който е превърнал оловото в злато, е Материалник. Питам за гришана от Корпоралките. Лечителят.
Ван Ек примижа леко, после каза:
— Ще дойдете ли с мен, господин Брекер?
Каз хвърли поглед на Мика и стражите, преди да тръгне след Ван Ек. Излязоха от библиотеката и тръгнаха по коридора. Къщата вонеше на търговско богатство — стените бяха покрити с ламперия от тъмно дърво, подовете бяха настлани с плочки в черно и бяло, всичко говореше за отличен вкус, сдържаност и майсторска изработка. Но едновременно с това се усещаше като гробище. Стаите бяха празни, завесите — дръпнати, мебелите — покрити с бели чаршафи, и всяка призрачна стая, покрай която минаваха, приличаше на самотен морски пейзаж, задръстен с айсберги.
„Хойде.“ Сега вече името си дойде на място. Чуло се бе за някаква злополука в имението му на Гелдщраат миналата седмица. Имението беше оградено и пълно с градски стражи. Каз беше чул слухове за огнище на огнена шарка, но дори Иней не успя да научи нищо повече.
— Това е къщата на съветник Хойде — рече Каз и усети как кожата му настръхва. Не искаше да има нищо общо с епидемията, но пък търговецът и стражите му не изглеждаха притеснени. — Мислех, че мястото е под карантина.
— Случилото се тук не е заплаха за нас. И ако си свършите работата, господин Брекер, никога няма да бъде.
Ван Ек го изведе през една врата в отлично поддържана градина, ухаеща на ранни минзухари. Ароматът удари Каз като юмрук в челюстта. Нощта бе извикала спомените за Йорди и за миг Каз се озова другаде. Не в градината на богат търговец до самия канал, а сред пролетни треви до коленете, жежко слънце топли страните му, а гласът на брат му го вика да се прибере у дома.
Каз се отърси мислено. „Трябва ми голяма чаша от най-тъмното и най-горчиво кафе, което мога да намеря — помисли си той. — Или як юмрук в челюстта.“
Ван Ек го водеше към навес за лодки край канала. Водеше се навес, но си беше малка къща. Светлината се процеждаше през капаците на прозорците и шареше в градината. Стражът при вратата застана мирно, докато Ван Ек отключваше. Вонята от затвореното помещение го заля изведнъж и Каз вдигна ръка да стисне носа си — смрад на урина и изпражнения. Дотук с пролетните минзухари.
Два стъклени фенера на стената осветяваха помещението. Подът беше посипан с парченца стъкло. Група стражи стояха с лице към голяма желязна клетка. Някои бяха с лилавата униформа на градската стража, други — с морскозелените ливреи на дома Хойде. През счупения прозорец на клетката Каз видя друг мъж от градската стража да стои пред празна маса и два прекатурени стола. Също като другите стражи в помещението, и този стоеше с отпуснати покрай тялото ръце, празна физиономия и втренчени в нищото очи. Ван Ек усили светлината на един от фенерите и Каз видя тяло в лилава униформа да лежи на пода със затворени очи.
Ван Ек въздъхна и приклекна да обърне тялото.
— Изгубили сме още един — каза той.
Млад мъж, още момче почти, с рехав мустак над горната устна.
Ван Ек даде заповеди на стража при вратата и с помощта на човек от неговата свита двамата вдигнаха трупа и го изнесоха. Останалите стражи в помещението не реагираха, все така гледаха право пред себе си.
Каз позна един от тях — Хенрик Далман, капитана на градската стража.
— Ей, Далман? — повика го той, но човекът явно не го чу.
Каз размаха ръка пред лицето му, после го перна силно по ухото. Нищо, само бавно и безразлично примигване. Каз вдигна пистолета си и го насочи право към челото на капитана. Вдигна петлето. Капитанът не трепна, не реагира. Зениците му не се свиха.
— Бройте го мъртъв — каза Ван Ек. — Стреляйте, ако искате. Пръснете му мозъка по стените. Той няма да възрази, а другите няма да реагират.
Каз смъкна оръжието си, изтръпнал до кости.
— Какво е това? Какво се е случило с тези мъже?
— Тази гришанка била Корпоралка на служба в дома на Хойде. Младо момиче. Той решил, че понеже е лечителка, а не сърцеломка, ще е безопасно да тества парем върху нея.
Логично. Каз беше виждал сърцеломи в действие. Те можеха да ти взривят клетките, да ти разкъсат сърцето в гърдите, да откраднат въздуха от дробовете ти или да забавят пулса ти толкова, че да изпаднеш в кома, при това без да те пипнат с пръст. Ако казаното от Ван Ек беше вярно дори отчасти, то мисълта един от тях да получи доза юрда парем беше… сърцераздирателна. Затова са решили да изпробват дрогата върху лечител. Само че нещата очевидно не са минали по план.