Нина прокара четка през светлокестенявата си коса и погледна Каз в огледалото.
— Пер Хаскел възнамерява ли да опрости дълга ми?
— Боя се, че не.
— Е, значи ще позволя на Ван Аакстер да скърби по своя си начин. След половин час имам друг клиент, Каз. По каква работа?
— Клиентът ти ще изчака. Какво знаеш за юрда парем?
Нина сви рамене.
— Чувам слухове, но според мен са глупост някаква.
С изключение на Съвета на приливите, малкото гришани, които работеха в Кетердам, се познаваха и с готовност обменяха клюки. Повечето бягаха от нещо и се стараеха да не привличат вниманието на роботърговците или интереса на равкийското правителство.
— Не са само слухове.
— Какво, вихротворци летят? Вълнотворци се превръщат в мъгла?
— Фабрикатори превръщат оловото в злато. — Той бръкна в джоба си и й метна жълтата буца. — Истинско е.
— Фабрикаторите правят платове. Работят с метали и материи. Не могат да превърнат едно нещо в друго. — Вдигна буцата към светлината. — Може да си я взел откъде ли не — каза накрая, повтаряйки собствения му аргумент отпреди няколко часа.
Без да чака покана, Каз седна на плюшеното канапе и протегна болния си крак.
— Юрда парем съществува наистина, Нина, и ако ти още си доброто малко гришанско войниче, ще искаш, струва ми се, да разбереш какво прави дрогата с хора като теб.
Тя прехвърли още няколко пъти буцата злато от едната си ръка в другата, после стегна по-плътно колана на пеньоара си и се тръшна на канапето. Каз за пореден път се удиви на трансформацията й. В тези стаи Нина играеше ролята, която клиентите й очакваха от нея — всемогъщата, мъдра, всезнаеща Гриша. Но като я гледаше сега, с навъсено чело и седнала върху краката си, Нина беше самата себе си — момиче на седемнайсет години, отгледано в безопасността и лукса на Малкия дворец, а после озовало се далече от дома и едва свързващо двата края.
— Слушам те — каза тя.
И Каз й разказа. Премълча подробностите по предложението на Ван Ек, но й каза за Бо Юл-Баюр, за юрда парем, колко силна зависимост създава дрогата, като нарочно подчерта неотдавнашната кражба на равкийски военни документи.
— Ако всичко това е вярно, значи Бо Юл-Баюр трябва да бъде елиминиран.
— Не това е задачата, Нина.
— Въпросът не е в парите, Каз.
Въпросът винаги беше в парите. Но Каз знаеше, че тук се изисква друг вид натиск. Нина обичаше родината си и своя народ. Тя все още вярваше в светлото бъдеще на Равка, както и във Втора армия, гришанския военен елит, който се беше пръснал по време на гражданската война. Приятелите й в Равка я мислеха за мъртва, жертва на фйерданските ловци на вещици, и поне засега Нина предпочиташе да не ги вади от заблудата им. Но Каз знаеше, че момичето се надява един ден да се върне у дома.
— Нина, ще се опитаме да отвлечем Бо Юл-Баюр, но за тази цел ще ми трябва Корпоралник. Искам да се включиш в отряда ми.
— Не знам къде се крие този тип, но намериш ли го, трябва да го убиеш. Обратното би било най-висша форма на безотговорност. Отговорът ми е не.
— Юл-Баюр не се крие. Фйерданците го държат в Ледения палат.
Нина се умълча, после заключи:
— Значи го брой мъртъв.
— Съветът на търговците не мисли така. Не биха си направили толкова труд, нито биха предложили такава награда, ако смятаха, че вече е елиминиран. Ван Ек беше силно разтревожен. Личеше си.
— Търговецът, с когото си говорил?
— Да. Твърди, че информацията им е достоверна. Ако не е, какво пък, ще пострадам основно аз. Но ако Бо Юл-Баюр е жив, някой със сигурност ще се опита да го измъкне от Ледения палат. Защо този някой да не сме ние?
— Ледения палат — повтори Нина и Каз разбра, че е започнала да подрежда парченцата. — Значи не ти трябва само Корпоралник, нали?
— Да. Трябва ми човек, който познава палата като дланта на ръката си.
Тя скочи от канапето и взе да крачи напред-назад с ръце на кръста. Полите на пеньоара се развяваха след нея.
— Ама и ти си един! Колко пъти съм те молила да помогнеш на Матиас? Сега обаче, когато на теб ти трябва нещо…
— Пер Хаскел не ръководи благотворителна организация.
— Хич не се оправдавай със стареца — сопна се тя. — Ако искаше да ми помогнеш, да си го направил.
— И защо да го правя?
Тя се завъртя на пета към него.
— Защото… защото…
— Кога съм правил нещо срещу нищо, Нина?
Тя отвори уста, после я затвори отново.
— Имаш ли представа колко връзки би трябвало да впрегна, колко дългове да събера и да ги отпиша от тефтерите си завинаги? Колко подкупи трябва да раздам, за да измъкна Матиас Хелвар от затвора? Цената беше твърде висока.