Нямаше представа какво ще прави, но явно слуховете за появата на нов Корпоралник в града вече бяха обиколили Кетердам. Хората на Пека Ролинс я чакаха на пристанището с обещание за квартира и безопасност. Заведоха я в Изумрудения дворец, където Пека лично я покани да се присъедини към Лъвските грошове и да отвори свой бизнес в Сладкия дюкян. Беше готова да се съгласи, отчаяно се нуждаеше от средства и още по-отчаяно се боеше от роботърговците, които обикаляха улиците на града. Ала същата нощ Иней пропълзя през прозореца й на последния етаж в Изумрудения дворец с предложение от Каз Брекер.
Нина така и не разбра как Иней е изкатерила шестте хлъзгави от дъжда каменни етажа посред нощ, но предложението на Утайките беше много по-приемливо от това на Пека и Лъвските грошове. Предлагаха й договор, който спокойно би могла да изплати за година-две, стига да внимава как харчи. А и Каз беше изпратил най-подходящия човек, който да говори с нея — сулийско момиче на нейната възраст, което беше отраснало в Равка и беше преживяло една изключително грозна година по договор в Менажерията.
— Какво можеш да ми кажеш за Пер Хаскел? — попита я Нина през онази нощ.
— Не много — призна Иней. — Не е нито по-добър, нито по-лош от другите босове в Кацата.
— А за Каз Брекер?
— Той е лъжец, крадец и е напълно лишен от съвест. Но ще изпълни с точките и запетаите всяка сделка, която сключиш с него.
На Нина не й убягна искрената убеденост в гласа на момичето.
— Той те е освободил от Менажерията, така ли?
— За свобода в Кацата и дума не може да става, само за по-добри условия. Момичетата на Леля Хелен никога не успяват да изплатят договорите си. Тя има грижата това да не се случи. Тя… — Иней млъкна, а Нина ясно долови силния гняв, затъкнал гърлото на момичето. — Каз убедил Пер Хаскел да откупи договора ми. Ако не беше той, досега да съм умряла в Менажерията.
— И с Утайките може да умреш.
Блясък припламна в тъмните очи на Иней.
— Може, да. Но ще умра на краката си и с нож в ръката.
На следващата сутрин Иней помогна на Нина да се измъкне тайно от Изумрудения дворец. Срещнаха се с Каз Брекер и въпреки хладния му маниер и странните кожени ръкавици Нина прие да стане част от Утайките и да работи в Бялата роза. След няма и два дни едно момиче умря в Сладкия дюкян, удушено от клиент, преоблечен като Господин Ален, когото градската стража така и не откри.
Нина се бе доверила на Иней и никога не бе съжалила за решението си, макар че в момента беше бясна на всички. Гледаше как група Лъвски грошове ръгат пустинния гущер с дълги копия. Чудовището се беше укротило след вечерята си и им позволи да го натикат обратно в тунела, масивното му тяло се клатушкаше бавно и мързеливо.
Тълпата взе да дюдюка недоволно, когато тъмничарите се появиха отново на арената да изнесат трупа на затворника, чиято изтерзана плът още димеше.
— Защо се оплакват? — попита гневно Нина. — Нали за това са дошли?
— Дошли са да видят битка — обясни Каз. — Надявали са се затворникът да издържи по-дълго.
— Това е отвратително!
Каз вдигна рамене.
— Единственото отвратително е, че аз не се сетих за това пръв.
— Тези хора не са роби, Каз. Те са затворници.
— Тоест, убийци и изнасилвачи.
— А също крадци и измамници. Твоите хора.
— Нина, сладката ми, никой не ги принуждава да се бият. Надпреварват се за тази възможност. Така си осигуряват по-хубава храна, самостоятелна килия, пиячка, юрда и срещи с момичета от Западната дъга.
Музен изпука кокалчетата си.
— Звучи по-добре от условията в Ребрата.
Нина се загледа в хората, които крещяха и размахваха юмруци. Букмейкъри обикаляха корнизите и приемаха залози. Затворниците в Адската порта може и да се редяха на опашка за възможността да излязат на арената, но истинските пари отиваха при Пека Ролинс.
— Хелвар не… Хелвар не се бие на арената, нали?
— Не сме дошли тук заради приятната атмосфера — отговори Каз.
Да го шамаросаш, че и отгоре.
— Нали знаеш, че само да раздвижа пръсти и ще си напикаеш панталоните?