Хвърли се напред и я метна на пода така, че коленете му да притиснат здраво лактите й. От опит знаеше, че останали свободни, ръцете на Нина са опасно нещо. После сключи пръсти около гърлото й.
— Нина — изхъхри Матиас. Тя дращеше отчаяно по ръцете му. — Вещица — изсъска той и се наведе над нея. Очите й се разширяваха, лицето й почервеняваше. — Моли ме — каза той. — Моли ме за живота си.
После чу изтракване и нечий дрезгав глас:
— Пусни я, Хелвар.
Някой беше притиснал дуло на пистолет в тила му.
— Хайде, стреляй — каза той, без дори да погледне зад себе си, и палците му потънаха още по-надълбоко в шията на Нина.
Нищо нямаше да го лиши от това удоволствие. Нищо.
„Предателка, вещица, мерзост.“ Всички тези думи се трупаха в главата му, но имаше и други, също толкова настоятелни: красива, чаровница. Рьод фетла, така я беше наричал, червена птичка, заради цвета на нейния Гриша орден. Цветът, който тя толкова обичаше. Стисна още по-силно и слабохарактерната жилка в него се смълча.
— Ако действително си откачил, това ще се окаже много по-трудно от очакваното — обади се отново дрезгавият глас.
Чу се свистене, сякаш нещо е разцепило мълниеносно въздуха, после силна болка преряза лявото му рамо. Удар като от малък юмрук, но цялата му ръка изтръпна. Той политна напред с пъшкане, но продължи да стиска Нина за гърлото с дясната си ръка. Сигурно щеше да се стовари отгоре й, но някой го дръпна силно за яката на ризата.
Момче с тъмничарска униформа стоеше пред него, момче с опасни тъмни очи, с пистолет в едната ръка и бастун в другата. Дръжката на бастуна беше с формата на вранска глава с жестоко изострен клюн.
— Осъзнай се, Хелвар! Дошли сме да те измъкнем. Мога да направя на крака ти същото, което сторих на ръката ти, но тогава ще се наложи да те влачим. Или може да тръгнеш с нас като мъж, на собствен ход.
— Никой не бяга от Адската порта — каза Матиас.
— Тази вечер е изключение от правилото.
Матиас се отпусна на колене, притиснал изтръпналата си ръка. Оглеждаше се в опит да разбере какво става.
— Не можете просто да ме изведете оттук. Тъмничарите ще ме познаят — озъби се той. — Няма да изгубя гладиаторските си привилегии заради смътната надежда да ме отведете Дйел знае къде.
— Ще бъдеш с маска.
— Ако тъмничарите проверят…
— Ще бъдат твърде заети с друго — каза странното бледо момче.
А после започнаха писъците.
Матиас вдигна рязко глава. Откъм арената долетяха множество забързани стъпки, звукът се усилваше лавинообразно, сякаш в коридора пред килията му се изливаше поток от паникьосани хора. Чуха се викове на тъмничари, после рев на голяма котка и тръбният зов на слон.
— Отворили сте клетките — промълви Нина с треперещ от изумление глас, макар че само Дйел знаеше кога е искрена и кога играе поредната роля.
Матиас не погледна към нея, нямаше да погледне към нея. Направеше ли го, щеше да изгуби всяко чувство за реалност. И без това трудно запазваше връзка със здравия разум.
— По план Йеспер трябваше да изчака до трета камбана — каза бледото момче.
— Трета камбана е, Каз — отвърна дребната девойка в ъгъла.
С тъмна коса и бронзова сулийска кожа. Някакъв тип, целият в гнойни пъпки и превръзки, се подпираше на нея.
— Че откога Йеспер е точен — промърмори момчето и си погледна часовника. — Скачай, Хелвар, хайде.
И му протегна ръка в ръкавица. Матиас я погледна втренчено. „Това е сън. Най-странният сън, който съм сънувал, но определено е сън.“ Или пък схватката с вълците най-после го е подлудила. Тази нощ беше убил свои роднини. Прошепнатите молитви за дивите им души нямаше да оправят нещата.
Вдигна поглед към бледоликия демон и ръката в черна ръкавица. Каз, така го беше нарекло дребното момиче. Дали този Каз щеше да измъкне Матиас от кошмара, или ще го хвърли в различен вид ад? „Избирай, Хелвар.“
Матиас хвана здраво ръката на момчето. Ако това беше реалност, а не налудничава илюзия, все щеше да избяга някак от капана, който му бяха заложили тези откачалки. Чу как Нина въздъхна издълбоко — от облекчение? От яд? Той поклати глава. С нея щеше да се оправи по-късно. Дребното бронзово момиче метна наметало върху раменете му и нагласи на главата му грозна маска с клюнообразен нос.
В коридора пред килията цареше истински хаос. Мъже и жени в костюми тичаха презглава, крещяха и се блъскаха един-друг в опит да се отдалечат от арената. Тъмничарите стискаха пушките си, чуваха се изстрели. Причерня му, ребрата го боляха ужасно. Лявата му ръка все така висеше безполезна.