— Каз… — обади се с възмущение Нина.
— Прави каквото искаш — каза Матиас.
Нямаше да предаде отново родината си.
— Казах ти — обади се Нина.
— Не си въобразявай, че ме познаваш, вещице — озъби се Матиас, без да отделя погледа си от Брекер.
Към нея няма да погледне. Няма — и толкова.
Йеспер разгъна дългата си снага. Сега, на по-добрата светлина в игралната зала, Матиас видя колко тъмнокафява е земската му кожа и колко необичайно сиви са очите му. Приличаше на щърк.
— Без него всичко се проваля — каза дългучът. — Не можем да проникнем на сляпо в Ледения палат.
Матиас го досмеша.
— Никак не бихте могли да проникнете в Ледения палат.
Ледения палат не беше обикновена сграда. Беше цял комплекс, древна фйерданска крепост, дом на непрекъсната линия от царе и царици, хранилище на най-великите съкровища и най-свещените религиозни реликви. Крепост непревземаема.
— Стига, Хелвар — каза демонът. — Все трябва да има нещо, което искаш. Каузата е достатъчно благородна дори за фанатик като теб. Фйерданите сигурно си мислят, че са хванали дракона за опашката, но няма да го удържат за дълго. Веднага щом Бо Юл-Баюр успее да повтори процеса на производство, юрда парем ще се появи на свободния пазар и е въпрос на време, преди и други да се научат да я произвеждат.
— Това никога няма да се случи. Юл-Баюр ще бъде съден и ако го намерят за виновен, ще бъде екзекутиран.
— Виновен в какво? — тихо попита Нина.
— В престъпления срещу хората.
— Кои хора?
Матиас ясно чу зле сдържания гняв в гласа й.
— Нормалните хора — отвърна Матиас. — Хората, които живеят в хармония със законите на този свят, вместо да ги изкривяват за своя изгода.
Нина изсумтя с безсилие. Другите изглеждаха по-скоро развеселени, присмиваха се на горкия назадничав фйерданец. Брум го беше предупредил, че светът е пълен с лъжци и безбожни езичници, които търсят единствено удоволствието. А в тази стая явно имаше много такива.
— Опитай се да погледнеш по-надалече в бъдещето, Хелвар — каза Брекер. — Напълно възможно е друг отряд да се добере до Юл-Баюр преди нас. Шу. Или равкийците. Всеки със свои собствени планове за дрогата. Пограничните спорове и отколешните вражди са без значение за Керч. Съветът на търговците се интересува единствено от търговията и искат юрда парем да си остане единствено слух и нищо повече.
— С други думи, ще извърша патриотичен акт, ако заведа банда престъпници в сърцето на Фйерда и им помогна да отвлекат ценен затворник, така ли? — попита Матиас, без да крие презрението си.
— Предполагам, че обещанието за четири милиона крюге не те блазни особено?
Матиас плю.
— Задръж си парите. Да ти приседнат дано! — А после му хрумна една мисъл, зла и варварска, но вероятно единственото нещо, което би му позволило да се върне в Адската порта с мир в сърцето, пък било то и без език в устата. Наведе се назад, доколкото му позволяваха въжетата, и погледна Брекер в очите. — Ще сключа сделка с теб.
— Слушам те.
— Няма да дойда с вас, но ще ти начертая подробен план на крепостта. С негова помощ би трябвало да минете през първия пост поне.
— И какво ще ми струва тази ценна информация?
— Не ти ща парите. Ще ти дам плановете безплатно. — Досрамя го от думите, които се канеше да изрече, но въпреки това го направи: — Ако ми позволиш да убия Нина Зеник.
Дребното бронзово момиче изсумтя с погнуса и презрение, а момчето при масата спря да драска и го зяпна с отворена уста. Каз не изглеждаше изненадан обаче. Изглеждаше по-скоро доволен. Матиас остана с неприятното чувство, че демонът е знаел как точно ще се развие разговорът.
— Мога да ти дам нещо по-добро — рече Каз.
Какво би могло да е по-добро от отмъщението?
— Друго не искам.
— Мога отново да те направя дрюскеле.
— Значи си и магьосник на всичкото отгоре? Духче уей, което изпълнява желания? Може да съм суеверен, но не съм глупав.
— Човек може да бъде и двете неща едновременно, но сега не говорим за това. — Каз бръкна в джоба на тъмното си палто. — Ето — каза той и подаде парче хартия на бронзовото момиче.
Другият демон. Той се движеше безшумно, сякаш е пропълзял от следващия свят и никой не е проявил здравия разум да го върне там. Момичето донесе листа и го вдигна пред очите му, така че Матиас да го прочете. Документът беше написан на керчски и фйердански. Матиас не можеше да чете керчски, понаучил беше малко от говоримия език в затвора и толкоз, но текстът на фйердански беше достатъчно ясен и докато погледът му препускаше по страницата, сърцето му препускаше в гърдите.