В светлината на новите доказателства Матиас Бенедик Хелвар получава пълно и незабавно помилване по всички обвинения за търговия с роби. Ще бъде освободен на датата ………………. с извиненията на съда и ще му бъде осигурен превоз до родината или до друго място по негово желание по най-бързия възможен начин и с най-искрените извинения на този съд и правителството на Керч.
— Какви нови доказателства?
Каз се облегна назад в стола си.
— Изглежда, Нина Зеник е оттеглила показанията си. Ще й бъдат повдигнати обвинения за лъжесвидетелстване.
Сега вече Матиас я погледна. Не можа да се спре. По красивата й шия имаше синини от неговите пръсти. Каза си, че това трябва да го радва.
— Лъжесвидетелстване? Колко време ще лежиш за това, Зеник?
— Два месеца — тихо каза тя.
— Два месеца?
Сега вече Матиас се разсмя, смя се дълго и силно. Цялото му тяло се тресеше, сякаш е изпаднал в гърч от отрова.
Останалите го гледаха с известна загриженост.
— Сигурни ли сме, че този все още е с ума си? — попита Йеспер, потропвайки с пръсти по перлените дръжки на револверите си.
Брекер вдигна рамене.
— Не бих го нарекъл благонадежден, но с друго не разполагаме.
Два месеца. Вероятно в някой уютен затвор, където ще очарова тъмничарите да й носят топъл хляб и да й разбухват възглавничките. Или просто ще убеди съдията да плати парична глоба, която няма да затрудни богатите й приятелчета в Равка.
— На нея не може да й се вярва — каза накрая той на Брекер. — Каквито и тайни да изтръгнете от този Юл-Баюр, тя моментално ще ги издаде на своите хора в Равка.
— Остави това на мен, Хелвар. Ти свърши своето, а аз ще имам грижата тайните на Юл-Баюр и юрда парем да попаднат в ръцете на хора, които са в състояние да ги опазят.
Два месеца. Нина щеше да си излежи присъдата и да се върне в Равка с четири милиона крюге в джоба, без да се сети повече за него. Но ако този документ за помилване беше истински, значи той също можеше да се прибере у дома.
„У дома.“ Много пъти си беше представял как бяга от Адската порта, но повече като на игра, защото бягството нямаше да му донесе нищо добро. Какъв живот го очакваше навън като осъден за търговия с роби? Никога не би могъл да се върне във Фйерда. Дори да издържеше някак срама, щеше да живее като беглец от керчското правосъдие, като белязан човек. Да, би могъл да си изкарва някак препитанието в Новий Зем, но какъв би бил смисълът от такова съществуване?
Но сега беше различно. Ако демонът Брекер казваше истината, нищо не пречеше на Матиас да се върне у дома. Копнежът стисна сърцето му в юмрук — да чуе родния си език, да види отново приятелите си, да вкуси семла с пълнеж от сладка бадемова паста, да усети зъбките на северния вятър, който се спуска с рев над леда. Да се прибере вкъщи и да го посрещнат там без тежестта на безчестието. Ако обвиненията бъдат свалени и името му бъде очистено, той наистина би могъл да се върне към живота си на дрюскеле. И цената за това беше държавна измяна.
— Ами ако Бо Юл-Баюр е мъртъв? — попита той Брекер.
— Ван Ек твърди, че е жив.
Нима търговецът, за когото говореше Каз, познаваше толкова добре фйерданските нрави? Съдебният процес сигурно вече се е състоял, а дори да не беше, щеше да се състои скоро и Матиас лесно можеше да предскаже резултата. Неговите хора никога не биха пуснали на свобода човек, който притежава толкова опасно знание.
— И все пак… Ако е мъртъв, Брекер?
— Пак ще си получиш документа за помилването.
Дори ако мишената им вече пътуваше към задгробния живот, Матиас щеше да получи свободата си. На каква цена обаче? И преди беше правил грешки. Проявил бе глупостта да повярва на Нина. Проявил беше слабост и щеше да носи срама за това до края на дните си. Но беше платил за глупостта си с кръв, мизерия и вонята на Адската порта. А и онези му престъпления бяха дребна работа, дело на едно наивно момче. Това обаче… това беше голямо и много по-лошо. Да разкрие тайните на Ледения палат, да види отново родината си и да знае, че е предател… Можеше ли да направи такова нещо?
Брум би се изсмял в лицата им, а после би скъсал документа на малки парченца. Но Каз Брекер беше умен. И очевидно разполагаше със средства и връзки. Ами ако Матиас им откаже и въпреки това и напук на всички вероятности Брекер и хората му успеят да проникнат в Ледения палат и отвлекат шуанския учен? Или ако Брекер е прав и друг отряд стигне пръв до Юл-Баюр? По всичко личеше, че парем е твърде пристрастяващ, за да е от полза за Гриша, но ако формулата попадне в равкийски ръце и те успеят да я адаптират някак? Да я променят така, че равкийските гришани да преодолеят проблема с пристрастяването? Тогава тяхната Втора армия би станала непобедима. Ако вземеше участие в мисията, Матиас би имал някакъв контрол над ситуацията, би могъл да убие Юл-Баюр веднага щом го измъкнат от Ледения палат или да му измисли някаква „злополука“ по обратния път към Керч.