Преди Нина, преди Адската порта никога не би се замислил за това. Сега обаче смяташе, че е в състояние да сключи тази сделка със себе си. Ще се присъедини към отряда на демоните, ще заслужи помилването си, а когато отново стане дрюскеле, Нина Зеник ще бъде първата му мишена. Ще я издири в Керч, в Равка или в което кьоше или дупка на света реши да се скрие от него. Ще съсипе Нина Зеник, ще я накара да си плати по много начини. Смъртта би била твърде добра за нея. Ще направи така, че да я хвърлят в най-отвратителната дупка на Ледения палат, където никога повече няма да се стопли. Ще си играе с нея, както тя си беше играла с него. Ще й предложи спасение, а после ще оттегли предложението си. Ще се отнася с нея добре, ще й прави малки услуги, а после ще обърне дебелия край на тоягата. Ще се опива от всяка нейна сълза и ще смени онзи сладък зелен аромат на рози върху езика си със солта на скръбта й.
И въпреки това думите горчаха в устата му, когато каза:
— Съгласен съм.
Брекер намигна на Нина, а на Матиас му се прииска да му избие зъбите. „Когато приключа с Нина, ще дойда за теб.“ Залавял бе вещици. Колко по-различно би било да убие демон?
Бронзовото момиче сгъна документа и го върна на Брекер, който го прибра във вътрешния джоб на палтото си. Матиас усети как сърцето му се свива. Сякаш гледаше как стар приятел, когото е изгубил надежда да види отново, изчезва в тълпата, а самият той не е в състояние да извика след него.
— Сега ще те развържем — каза Брекер. — Надявам се, че затворът не те е лишил напълно от възпитание или здрав разум.
Матиас кимна и бронзовото момиче сряза с нож въжетата зад гърба му.
— С Нина се познавате, мисля — продължи Брекер. — Сладкото момиче, което те освобождава, се казва Иней, нашият експерт по събиране на чужди тайни, най-добрата в занаята. Йеспер Фейхи е нашият стрелец, земенец по произход, дано не го гледаш накриво заради това, а онзи младеж там е Вилан, най-големият експерт по експлозии в Кацата.
— Раске е по-добър — каза Иней.
Момчето вдигна поглед изпод червеникавозлатистите къдрици и се обади за пръв път:
— Не е по-добър. Безразсъден е.
— Разбира си от занаята той.
— Аз също.
— Едвам — обади се Йеспер.
— Вилан е нов в квартала — призна Брекер.
— Естествено, че ще е нов. Прилича на дванайсетгодишен — подхвърли Матиас.
— На шестнайсет съм — каза намусено Вилан.
Едва ли, помисли си Матиас. На петнайсет най-много. Май още не беше започнал да се бръсне. Всъщност със своите осемнайсет години Матиас май беше най-големият в стаята. Очите на Брекер изглеждаха дребни, но със сигурност не беше по-голям от него на години.
Матиас се вгледа за пръв път в хората наоколо. „Да ви имам и отряда — помисли си той. — Особено за толкова опасна мисия.“ Държавната измяна нямаше да има никакво значение, ако всички загинеха. А само той знаеше какви рискове крие това начинание.
— Трябва да използваме Раске — настоя Йеспер. — Той е добър под напрежение.
— И на мен не ми харесва тая работа — кимна Иней.
— Не съм ви питал — отсече Каз. — Освен това, Вилан не просто разбира от огниво и фитили. Той е нашата застраховка.
— Срещу какво? — попиша Нина.
— Запознайте се с Вилан ван Ек — обяви Каз Брекер и страните на момчето поруменяха. — Синът на Ян ван Ек и нашата гаранция за трийсетте милиона крюге.
8. Йеспер
Йеспер се вторачи във Вилан.
— Ми да, естествено, синчето на съветника — каза той и избухна в смях. — Това обяснява всичко.
Знаеше, че трябва да го е яд на Каз, задето е премълчал поредната информация, но в момента му беше адски забавно — разкритието за истинската самоличност на Вилан ван Ек препускаше из стаята като пощуряло жребче, което раздава къчове.
Вилан се беше изчервил като домат и не знаеше накъде да гледа. Нина изглеждаше шашната и раздразнена, фйерданецът се кокореше объркан. Каз беше видимо доволен от себе си. Колкото до Иней, не личеше да е изненадана, разбира се. Тя събираше и пазеше тайните на Каз, както и тайните на всички останали. Жегна го ревност, но Йеспер знаеше, че е безпредметно да й обръща внимание.