Устата на Вилан няколко пъти се отваряше и затваряше напразно, докато накрая момчето успя да изрече умърлушено:
— Ти си знаел? — Въпросът му беше насочен към Каз.
Каз се облегна назад, единият му крак беше сгънат в коляното, а другият, болният, беше изпружен напред.
— А защо иначе да те държа близо до себе си, как мислиш?
— Добър съм с експлозивите.
— С експлозивите се справяш приемливо. Но като заложник нямаш равен.
Казаното прозвуча жестоко, но пък Каз си беше такъв. А Кацата беше много по-суров учител дори от него. Разкритието поне обясняваше защо Каз глези Вилан и му възлага задачи.
— Няма значение — каза Йеспер. — Пак трябва да вземем Раске, а това бебе да оставим под ключ в Кетердам.
— Нямам вяра на Раске.
— Но имаш вяра на Вилан ван Ек? — възкликна Йеспер с вдигнати вежди.
— Вилан не познава достатъчно хора, за да ни забърка в истински неприятности.
— Аз нямам ли думата? — оплака се Вилан. — Тук съм, ако забелязвате.
Каз го измери с поглед и попита небрежно:
— Някога преджобвали ли са те, Вилан?
— Аз… доколкото знам — не.
— Да са те обирали в някоя тъмна уличка?
— Не.
— Да са те провесвали от мост с главата надолу в канала?
Вилан примигна.
— Не, но…
— И защо според теб е така?
— Ами…
— Минаха три месеца, откакто избяга от имението на татко на Гелдщраат. Би ли предположил защо пребиваването ти в Кацата преминава толкова безметежно?
— Късмет, може би? — промърмори под нос Вилан.
Йеспер изпръхтя.
— Каз е твоят късмет, търговче. Сложил те е под опеката на Утайките. И понеже ти за нищо не ставаш, до този момент всички се чудехме поради що се е загрижил толкоз за добруването ти.
— Голямо чудене падна — призна Нина.
— Каз винаги си има причини — измърмори Иней.
— И защо изобщо си избягал от къщата на баща си? — попита Йеспер.
— Защото беше време — каза през стегнато гърло момчето.
— Ти какво си бе? Идеалист? Романтик? Революционер?
— Обикновен идиот? — подсказа му Нина. — Никой не избира доброволно да живее в Кацата, ако има друга възможност.
— Не съм безполезен — каза Вилан.
— Раске повече разбира от експлози… — подхвана отново Иней.
— Бил съм в Ледения палат — прекъсна я Вилан. — С баща си. На вечеря в посолството. Мога да ви помогна с плановете на комплекса.
— Видяхте ли? Скрити дълбини. — Каз потропа с пръсти по вранската глава на бастуна си. — А и не искам единственото ни средство за натиск над Ван Ек да виси в Кетердам, докато ние пътуваме на север. Вилан тръгва с нас. Разбира от експлозиви, а и умее да рисува, благодарение на частните си учители.
Вилан се изчерви отново, а Йеспер поклати глава.
— Свириш и на пиано, предполагам?
— На флейта — каза отбранително момчето.
— Идеално.
— И понеже е виждал Ледения палат със собствените си очи, Хелвар — продължи Каз, като се обърна към фйерданеца, — ще разбере, ако се опиташ да ни преметнеш.
Матиас се намръщи свирепо, а Вилан прежълтя.
— Спокойно — подхвърли Нина на хлапето. — Мръщенето му не е смъртоносно.
Йеспер вече бе забелязал как Матиас настръхва всеки път, когато Нина се обади. Нямаше представа защо двамата се мразят толкова много, но като нищо щяха да се избият, преди отрядът им да е стигнал до Фйерда.
Йеспер разтърка очи. Беше изтощен и недоспал след приключението в затвора, а сега мислите му жужаха като луди около вероятността групичката им да се сдобие с трийсет милиона крюге. Дори след като Пер Хаскел вземеше своите двайсет процента, оставаха по четири милиона за всеки от тях. Какво би могъл да направи той с такава купчина пари? Знаеше какво би казал баща му: „Ще се озовеш в купчина лайна, ама двойно по-висока“. Светци, колко му липсваше старият!
Каз потропа с бастуна си по излъскания дървен под.
— Извади писалките си и хубав лист хартия, Вилан. Време е Хелвар да се хване на работа.
Вилан се наведе и извади от торбата в краката си тънко руло касапска хартия и метален несесер, в който имаше скъпарски на вид комплект за чертане — писалки и мастилница.
— Браво бе — отбеляза Йеспер. — Добре си се запасил.
— Започвай да говориш — обърна се Каз към фйерданеца. — Време е да си платиш наема.
Матиас го изгледа отровно. Определено умееше да се въси този. Беше си почти забавно да наблюдаваш схватката между неговото кокорене и студения хищнически поглед на Каз.
Накрая фйерданецът затвори очи, пое си дълбоко дъх и каза:
— Ледения палат се намира на скали високо над пристанището в Дйерхолм. Построен е в концентрични кръгове като пръстените на дърво. — Говореше бавно, сякаш всяка дума му причиняваше болка. — Първо е крепостният зид, после — външният кръг или пръстен. Той е разделен на три сектора. След него е леденият ров, а в центъра на всичко — Белия остров.