Выбрать главу

Вилан започна да рисува. Йеспер надникна над рамото му.

— Това не прилича на дърво, а на торта.

— Ами то наистина наподобява торта — оправда се Вилан. — Цялото нещо е построено на възвишение.

Каз даде знак на Матиас да продължи.

— Никой не може да се покатери по скалите, така че северният път е единственият начин да се влезе и излезе от комплекса. Минава се през въоръжен пост още преди крепостния зид. Нещо като пропускателен пункт.

— Два поста — поправи го Вилан. — Когато аз бях там, минахме през два пропускателни поста.

— Ето, видя ли? — обърна се Каз към Йеспер. — Има полза от момчето. А ти внимавай, Хелвар.

— Защо са им два пропускателни поста? — попита Иней.

Матиас заби поглед в тъмните дъски на дюшемето и каза:

— Защото е по-трудно да подкупиш два екипа от стражи. Охраната на палата е изградена на този принцип — с резерви, които се активират при нужда. Ако успеете да минете през пропускателните постове…

— Ние, Хелвар — прекъсна го Каз. — Ако ние успеем да минем.

Фйерданецът сви рамене едва забележимо.

— Ако преминем през пропускателните постове, външният кръг, както казах, е разделен на три сектора — затворническият, секторът на дрюскеле и посолството, като всеки от тях си има своя порта в крепостния зид. Портата на затвора функционира постоянно, но е под денонощна въоръжена охрана. Другите две се редуват и никога не са отворени по едно и също време.

— Как решават коя порта кога да работи? — попита Йеспер.

— Графикът се сменя всяка седмица, а стражите получават указанията си предната вечер, не по-рано.

— Това може да се окаже полезно — каза Йеспер. — Ако разберем коя порта няма да работи, тоест, няма да има охрана…

— Винаги има поне четирима дежурни стражи, дори когато портата е затворена.

— С четирима лесно ще се справим.

Матиас поклати глава.

— Портите тежат хиляди килограми и се командват единствено от караулките на стражата. А дори да вдигнете някоя от тях, отварянето на порта извън графика моментално ще задейства черния протокол. Целият палат ще бъде затворен по спешност, а вие ще сте издали местоположението си.

Всички в стаята се размърдаха притеснено, Йеспер включително. Ако можеше да се съди по израженията на колегите му, една и съща мисъл минаваше през главите на всички: „В какво се забъркваме?“. Единствен Каз си оставаше спокоен.

— Записвай всичко — каза той и чукна с пръст по хартията. — Хелвар, по-късно ще опишеш на Вилан алармената система в пълните й детайли, механиката включително.

Матиас се намръщи.

— Не й знам механиката. Нещо с кабели и камбани, но детайли не знам.

— Кажи му каквото знаеш. Къде е най-вероятно да държат Бо Юл-Баюр?

Матиас се изправи бавно и се приближи до Вилан и чертежа, който се оформяше на листа пред него. Движеше се неохотно, все едно Каз го е накарал да погали гърмяща змия.

— Тук, предполагам — каза фйерданецът и заби пръст в листа. — В затворническия сектор. Най-строго охраняваните килии се намират на последния етаж. Там държат най-опасните престъпници. Убийци, терористи…

— Гришани? — попита Нина.

— Именно — мрачно отвърна той.

— Вие двамата твърдо сте решили да преборите скуката, нали? — подхвърли Йеспер. — Хората обикновено се намразват чак на втората седмица, обаче вие явно имате преднина.

Изгледаха го с еднакво отровни погледи, Йеспер им отвърна със слънчева усмивка, но Каз не вдигна и за миг поглед от чертежа.

— Бо Юл-Баюр не е опасен — каза замислено той. — Не по този начин. Едва ли ще го държат на едно място с такава измет.

— Според мен вече е на сигурно място в гроба — каза Матиас.

— Нека приемем, че още не е мъртъв. Той е ценен затворник, който не бива да попада в чужди ръце, преди да се е явил пред съда. Къде биха го държали?

Матиас се загледа в чертежа.

— Сградите във външния пръстен ограждат ледения ров, а в средата на ледения ров се намира Белия остров, където са съкровищницата и Царският палат. Това е най-добре охраняваното място в целия комплекс.

— Значи, там държат Бо Юл-Баюр — рече Каз.

Матиас се усмихна. Така де, оголи зъби. „Научил е тази усмивка в Адската порта“ — помисли си Йеспер.

— Значи мисията ви е обречена — каза Матиас. — Няма никакъв начин група чужденци да стигне до Белия остров.