— Това не би трябвало да те радва толкова, Хелвар. Ако ние не стигнем до острова, ти няма да си получиш помилването.
Матиас сви рамене.
— Не мога да променя истината. Леденият ров се наблюдава постоянно от множество стражеви кули на Белия остров и от една наблюдателница на върха на Стария часовник. Единственият начин да минеш през него е по стъкления мост, а няма как да стъпиш на стъкления мост без разрешение.
— Наближава Хрингкяла — подхвърли Нина.
— Млъкни — тросна й се Матиас.
— Слушам те, Нина — подкани я Каз.
— Хрингкяла. Това е Денят на слушането, когато на Белия остров се провежда церемонията по приемането на новите дрюскеле.
Матиас така стисна юмруци, че чак кокалчетата му побеляха.
— Нямаш право да говориш за тези неща. Те са свещени.
— И са факти, освен това. Фйерданското царско семейство дава голямо празненство с гости от целия свят, канят и артисти да ги забавляват, а немалка част от тези артисти са от Кетердам.
— Артисти? — повтори Каз.
— Да, актьори, танцьори, трупа от Комедия Брута, както и най-талантливите представители на къщите за наслади от Западната дъга.
— Мислех, че фйерданите не си падат по такива работи — каза Йеспер.
Иней изкриви устни.
— Никога ли не си виждал фйердански моряци на Дъгите?
— Когато са си у дома де — уточни Йеспер.
— Това е единственият ден в годината, когато спират да се държат като тъпанари и го удрят на веселба — обясни Нина. — А и, в интерес на истината, само дрюскеле живеят като монаси.
— Не е задължително веселбата да включва вино и… и плът — изсъска Матиас.
Нина примигна насреща му с лъскавите си ресници.
— Ти няма да познаеш веселбата, дори да ти се увеси на врата и да ти тикне близалка в устата. — Тя на свой ред погледна чертежа. — Портата към посолството със сигурност ще бъде отворена. Може би няма да се наложи да проникваме със сила в Ледения палат. Може да влезем заедно с артистите.
— Това не ти е Адското шоу — поклати глава Каз. — Няма да е толкова лесно.
— Гостите се проучват основно — каза Матиас. — Артистите включително. Проверяват документите им по няколко пъти, преди да ги пуснат в посолството, фйерданите не са глупави.
Нина вдигна вежда.
— Не всички, поне.
— Не дразни мечката, Нина — смъмри я Каз. — Нужен ни е на наша страна. Кога ще се състои празненството?
— Свързано е със сезоните — обясни Нина. — Всяка година се провежда на пролетното равноденствие.
— Значи след две седмици — отбеляза Иней.
Каз кривна глава настрани, зареял невиждащ поглед в далечината.
— Замисля нещо, виж му лицето — прошепна Йеспер на Иней.
— Определено — кимна тя.
— Бялата роза ще прати ли свои представители? — попита Каз.
Нина поклати глава.
— Не съм чула за такова нещо.
— Дори да потеглим право към Дйерхолм — каза Иней, — пътят дотам ще отнеме близо седмица. Нямаме време да осигурим документи и прикритие, които да издържат на обстойна проверка.
— Няма да влезем през посолството — рече Каз. — Номерът е винаги да удряш там, където мишокът не гледа.
— Кой е мишокът? — попита Вилан.
Йеспер избухна в смях.
— О, светци, ама и ти си един! Мишокът бе. Гълъбчето, плячката, глупакът, когото ще оскубеш.
Вилан изправи гръб.
— Аз може и да не съм получил вашето… образование, но със сигурност знам много думи, които вие не сте чували.
— Също как се сгъва салфетка и как се танцува менует. А, и свириш на флейта. Полезни умения, търговче. Полезни умения.
— Вече никой не танцува менует — изръмжа Вилан.
Каз се облегна назад.
— Кой е най-лесният начин да откраднеш нечий портфейл?
— С нож, опрян в гърлото? — предложи Иней.
— С дуло на пистолет в гърба? — добави Йеспер.
— Отрова в чашата? — попита Нина.
— Вие сте ужасни хора — каза Матиас.
Каз завъртя очи.
— Най-лесният начин да свиеш нечий портфейл е като кажеш на гълъбчето, че ще му свиеш часовника. Привличаш вниманието му и го насочваш в желаната от теб посока. Хрингкяла ще бъде нашата диверсия. Леденият палат ще пренасочи голяма част от ресурсите си да наблюдава гостите и да охранява царското семейство. Няма как да гледат навсякъде едновременно. Това е идеалната възможност да им отмъкнем Бо Юл-Баюр. — Каз посочи затворническата порта в крепостния зид. — Помниш ли какво ти казах в Адската порта, Нина?
— Трудно е да следя мъдростите, които ръсиш наляво и надясно.
— За всички затвори важи едно правило — не дават пет пари кой влиза, а само кой излиза. — Той плъзна пръст към съседния сектор. — В посолството, от друга страна, ще внимават кой се опитва да влезе, а не кой излиза. Ще влезем през затвора и ще излезем през посолството. Хелвар, Стария часовник работи ли?