Матиас кимна.
— Отброява всеки четвърт час. Свързан е и със звуковата сигнализация на протоколите при спешност.
— И е точен?
— Разбира се.
— Висококачествено фйерданско инженерство — подметна с горчивина Нина.
Каз не й обърна внимание.
— Значи ще използваме Стария часовник, за да координираме движенията си.
— Ще влезем маскирани като стражи, така ли? — попита Вилан.
Йеспер не можа да скрие презрението си.
— Само Нина и Матиас говорят фйердански.
— И аз говоря фйердански — възрази Вилан.
— Литературен фйердански от учебник, предполагам? На бас, че говориш фйердански кажи-речи толкова добре, колкото аз говоря глигански.
— Подозирам, че глиганският е родният ти език — промърмори Вилан.
— Ще влезем каквито сме — рече Каз. — Като престъпници. Затворът ще бъде входната ни врата.
— Чакай да видим дали съм разбрал — каза Йеспер. — Идеята е фйерданите да ни хвърлят в затвора. Нещо, което винаги сме се опитвали да избегнем?
— Самоличността на престъпниците е трудна за установяване. Това е един от плюсовете да си член на банда. При затворническата порта ще следят бройката, ще сравняват имена и престъпления, а няма да проверяват паспорти и да се пулят в печатите на посолството.
— Защото никой не иска да отиде в затвора — каза Йеспер.
Нина потри с длани ръцете си над лактите.
— Не искам да ме затворят във фйерданска килия.
Каз вдигна ръкава си и между пръстите му се появиха две тънки метални игли. Той ги накара да танцуват около кокалчетата му, после ги скри отново.
— Шперцове? — попита Нина.
— Аз имам грижата за килиите, спокойно — рече той.
— Удряш където мишокът не гледа — каза замислено Иней.
— Именно — кимна Каз. — А Ледения палат е като всеки друг мишок, тлъст бял гълъб, който само чака да го оскубем.
— Юл-Баюр дали ще тръгне с нас доброволно? — попита Иней.
— Според Ван Ек Съветът е уговорил тайна дума с Юл-Баюр още по времето, когато са се надявали да го измъкнат от Шу Хан. Кодовата дума е „сеш-юе“. Знак, че ни изпраща Съветът на търговците от Керч.
— Сеш-юе — повтори Вилан, произнасяйки неумело сричките. — Какво означава?
Нина се загледа в пода, преди да отговори:
— Означава „обезверен“.
— Постижимо е — рече Каз, — особено за нас.
Йеспер усети как настроението в стаята се променя, как надеждата надига глава. Тази промяна не се долавяше лесно, но той беше свикнал да я търси на игралната маса — моментът, в който картоиграчът осъзнава, че не е изключено да държи печеливша ръка. Очакването обзе и него, съблазнителна смесица от страх и вълнение, от която го засърбяха ръцете.
Изглежда, и Матиас го усети, защото скръсти решително ръце на гърдите си и каза:
— Идея си нямате какво ще ви излезе насреща.
— Но ти имаш, Хелвар. Докато дойде време да отплаваме, искам да работиш с Вилан върху чертежа на палата. Никоя подробност не е твърде дребна или незначителна. Ще те проверявам регулярно.
Иней плъзна пръст по грубата скица, която Вилан беше начертал, серия от вписани кръгове.
— Наистина прилича на дървесни пръстени — каза тя.
— Не — рече Каз. — Прилича на мишена.
9. Каз
— Приключихме тук — обърна се Каз към останалите. — Ще уведомя всеки от вас, щом намеря кораб, но бъдете готови да отплаваме най-късно утре вечер.
— Толкова скоро? — попита Иней.
— Може да ни удари буря или безветрие, а плаването ще е дълго дори при хубаво време. Хрингкяла ни дава безценна възможност да измъкнем Бо Юл-Баюр. Не трябва да я пропускаме.
Нужно му бе време да обмисли плана, който се заформяше в главата му. Вече виждаше основните елементи — откъде ще влязат и как ще излязат. Само че този план щеше да ограничи значително „багажа“ им. Щяха да действат без обичайните си ресурси, а това включваше в уравнението много повече променливи величини и повече възможности за неочакван провал.
Ако не друго, поне участието на Вилан в мисията гарантираше, че ще си получат наградата. Но нямаше да е лесно. Още не бяха напуснали Кетердам, а за всички беше ясно, че момчето не е замесено с тяхната мая. Вилан не беше много по-млад от Каз на години, но създаваше впечатлението, че е дете — дете с облещени очички и розови бузки като салонно кученце в стая с бойни песове.