— Фер есей? — изръмжа гневно той на фйердански. После повтори на керчски: — Къде е?
Каз го остави да го пребърква още секунда-две, после удари с лакът отдолу нагоре, принуждавайки Хелвар да отпусне хватката си. След това лесно се измъкна, фрасна Хелвар с бастуна си в сгъвката на дясното коляно. Едрият фйерданец се срина. Когато понечи да се изправи, Каз го изрита.
— Да не си мръднал, жалко човече.
Хелвар направи втори опит да се надигне. Беше бърз, а затворът го беше направил силен. Каз го фрасна силно по челюстта, после заби светкавично върха на бастуна си в двете специални точки за натиск върху широките му рамене. Ръцете на фйерданеца увиснаха безчувствени и той изгрухтя.
Каз превъртя бастуна и притисна вранската глава към гърлото му.
— Мръдни пак и така ще ти строша челюстта, че ще се храниш през сламка до края на живота си.
Фйерданецът се укроти, сините му очи излъчваха вълни на омраза.
— Къде е документът? — изръмжа той. — Видях те да го слагаш в джоба си.
Каз приклекна до него и извади сгънатия документ от джоб, който само допреди миг изглеждаше празен.
— Това ли?
Фйерданецът напразно се опита да раздвижи безчувствените си ръце, а после издаде нисък животински звук, когато документът сякаш се стопи във въздуха. Миг по-късно листът хартия се появи отново в пръстите на Каз. Той го обърна да му покаже текста, после прокара ръка над него и показа на Хелвар бял лист хартия.
— Демджин — промълви Хелвар.
Каз не говореше фйердански, но тази дума я знаеше. „Демон.“
Чак пък! Научил беше тези фокуси от картоиграчите и измамниците на Източната дъга, а после ги беше упражнявал с часове пред едно петносано огледало, което беше купил с първата си заплата.
Перна леко Матиас с бастуна по челюстта.
— За всеки номер, който ти си видял, аз знам хиляда. Мислиш си, че една година в Адската порта те е направила корав? Научила те е да се биеш? Когато бях дете, Адската порта би ми се сторила рай. Ти си тромав като вол, не би оцелял и два дни на улиците, където отраснах аз. Този път ще си затворя очите, Хелвар. Не ме предизвиквай отново. Кимни, ако си ме разбрал.
Хелвар стисна устни и кимна неохотно.
— Добре. Май все пак ще ти оковем краката за тази нощ.
Каз се изправи, грабна новата си шапка от бюрото, после срита още веднъж фйерданеца в бъбреците за всеки случай. Гигантите понякога не разбират от дума.
10. Иней
През следващия ден Иней разбра, че Каз започва да подрежда парченцата от плана си. Присъствала бе на всичките му разговори с останалите членове на отряда, но знаеше, че вижда само фрагменти от цялото. Каз винаги играеше играта по този начин.
И да имаше съмнения за начинанието им, Каз не го показваше. На Иней й се искаше да споделя тази негова увереност. Ледения палат беше построен така, че да отблъсне попълзновенията на армии, наемни убийци, гришани и шпиони. Подхвърлила бе тази мисъл на Каз, а той отвърна простичко:
— Но не е построен да отблъсне нас.
Самочувствието му я изнервяше.
— Откъде си толкова сигурен, че ще се справим? Там като нищо ще има и други отряди, обучени войници и шпиони, хора с дългогодишен опит.
— Това не е работа за обучени войници и шпиони. А за мошеници и крадци. Ван Ек го знае и затова нае нас.
— Не можеш да похарчиш парите му, ако си мъртъв.
— Ще се сдобия със скъпи навици в задгробния живот.
— Има разлика между самочувствието и арогантността.
Той й обърна гръб при тези думи, наведе глава и взе да дърпа ръкавиците си.
— Когато поискам някой да ми чете проповед на тази тема, ще знам при кого да отида. Ако не искаш да участваш, просто кажи.
Тя изправи рязко гръб в пристъп на наранена гордост.
— Матиас не е единственият незаменим член на отряда, Каз. Имате нужда от мен.
— Имам нужда от уменията ти, Иней. Не е същото. Ти си най-добрата катерачка в Кацата, но не си единствената. Добре ще е да го запомниш, ако искаш да си получиш дела от наградата.
Тя си замълча, за да скрие гнева си, излезе от кабинета му и повече не обели дума по този въпрос.
Сега, на път към пристанището, се питаше защо продължава да върви по тази пътека.
Би могла да напусне Керч, когато си поиска. Лесно би могла да се промъкне на някой кораб за Новий Зем. Или да се върне в Равка и да потърси семейството си. Надяваше се гражданската война да не ги е застигнала толкова далече на запад или да са потърсили убежище в Шу Хан. Сулийските кервани се придвижваха по едни и същи добре отъпкани маршрути от години, а тя лесно щеше да се прехранва, докато ги търси — притежаваше уменията да открадне необходимото, за да оцелее.