Сега той опря лакти върху сандъка, зад който беше намерил укритие, и изпразни и двете цеви. Револверите му бяха земска направа, които изстрелваха шест патрона в бърза последователност, нещо невиждано в Кетердам. Усети ги как се нагорещяват в ръцете му.
Каз ги беше предупредил, че ще имат конкуренция, че и други отряди ще се опитат да измъкнат лудия учен на всяка цена, но мисията им едва беше започнала и беше твърде рано за толкова голяма издънка. Бяха обградени, шхуната гореше зад тях. Изгубили бяха транспорта си до Фйерда, а ако се съдеше по куршумите, които валяха отгоре им, противникът имаше сериозно числено превъзходство. Е, сигурно можеше да е и по-зле, помисли си Йеспер; можеше да са на шхуната, когато тя се взриви.
Той се смъкна надолу да презареди и не можа да повярва на очите си. Вилан ван Ек се беше свил на кея, скрил глава с меките си търговски ръчички. Йеспер въздъхна издълбоко, произведе няколко изстрела за диверсия, после излезе на бегом иззад сладкото си прикритие. Сграбчи Вилан за яката и го довлече зад сандъка.
Разтърси го леко.
— Стегни се, хлапе.
— Не съм хлапе — измрънка Вилан и взе да се дърпа от ръцете му.
— Добре бе, дърт старейшина си. Можеш ли да стреляш?
Вилан кимна бавно.
— По чинийки.
Йеспер завъртя очи. Свали пушката от гърба си и я тикна в ръцете на Вилан.
— Страхотно! Това е същото, само звукът при попадение е различен.
Йеспер се завъртя с вдигнати револвери към фигурата, изникнала в периферното му зрение, но не стреля. Беше Каз.
— Тръгнете на изток към следващия док, двайсет и второ котвено място — каза той.
— Какво има на двайсет и второ?
— Истинската „Феролинд“.
— Но…
— Шхуната, която се взриви, беше примамка.
— Ти си знаел?
— Не, просто взех предпазни мерки. Това ми е работата, Йеспер.
— Можеше да ни кажеш…
— И да обезсмисля примамката. Действай. — Каз погледна към Вилан, който беше гушнал пушката като бебе. — И гледай този да се качи на кораба невредим.
А после потъна в сенките с бастуна в едната ръка и пистолет в другата. Дори само с един здрав крак, помисли си Йеспер, Каз се движеше по-бързо от мнозина. Зловещо.
После сръга отново хлапето.
— Да вървим.
— Да вървим?
— Не чу ли какво рече Каз? Трябва да стигнем до двайсет и второ котвено място.
Вилан кимна глуповато. Погледът му беше замаян, а очите — големи като кладенци.
— Стой зад мен и гледай да не те убият. Готов?
Вилан поклати глава.
— Тогава забрави, че съм те питал. — Нагласи ръката на хлапето върху приклада на пушката. — Хайде.
Йеспер изстреля още една серия от куршуми, напосоки, с надеждата да обърка противника. С един празен револвер той се юрна към сенките. Боеше се, че Вилан няма да го последва, но все пак чу търговчето да търчи след него, да диша тежко, с подсвиркване чак, докато тичаха към следващата купчина варели.
Йеспер изсъска, когато един куршум изсвистя толкова близо до лицето му, че сигурно щеше да остави следа от изгорено.
Хвърлиха се зад варелите. Оттук Йеспер видя Нина, притисната между някакви сандъци. Беше вдигнала ръце и когато един от нападателите се появи пред погледа й, сви пръсти в юмрук. Младежът се срина на земята с ръце на гърдите. Само че Нина беше на лошо място в този лабиринт. Сърцеломите трябваше да виждат жертвите си, за да ги елиминират.
Хелвар стоеше до нея с гръб към сандъците и вързани ръце. Разумна предохранителна мярка, но фйерданецът беше ценен и Йеспер се зачуди защо Каз е допуснал да го застраши така, но после видя как Нина извади нож, сряза въжетата и тикна пистолет в ръцете му.
— Защитавай се — изръмжа му тя и отново насочи вниманието си към битката.
„Много глупаво — помисли си Йеспер. — Никога не обръщай гръб на ядосан фйерданец.“ Хелвар май сериозно обмисляше дали да не я застреля. Йеспер вдигна револвера си, готов да свали гиганта. Миг по-късно обаче Хелвар вече стоеше до Нина и се целеше в лабиринта от сандъци отвъд. Почти като да се биеха рамо до рамо. Каз нарочно ли беше оставил Матиас на грижите на Нина? Винаги се чудеше до каква степен чудодейните успехи на Каз се дължат на остър ум и грижливо планиране и до каква на сляп късмет.