Изсвири остро. Нина погледна през рамо и го видя. Той вдигна два пръста, два пъти, и тя кимна отривисто. Знаела ли бе, че двайсет и второ място е истинската им цел? А Иней? Каз пак го беше подкарал постарому, играеше си с информацията, държеше на сляпо някаква част от тях или пък всичките. Йеспер много се дразнеше от този му навик, но пък не можеше да отрече факта, че все още имат кораб, на който да се качат. Стига да стигнеха живи до него.
Даде знак на Вилан и двамата тръгнаха приведени покрай лодките и корабите, привързани по протежение на дока.
— Там! — ревна някой зад него. Бяха ги забелязали.
— Мамка му! — изсъска той. — Тичай!
Хукнаха презглава. Малко по-надолу по кея, на котвено място двайсет и две, чакаше издължена шхуна. Отстрани на корпуса й пишеше „Феролинд“. Приличаше досущ на първата, направо тръпки да те побият. Палубата й тънеше в мрак, но когато с Вилан поеха на бегом по мостчето, отнякъде се появиха двама моряци.
— Вие сте първите — каза Роти.
— Дано не сме и последните. Въоръжени ли сте?
Роти кимна.
— Брекер заръча да се крием, докато…
— Сега е въпросното „докато“ — каза Йеспер и посочи към мъжете, които търчаха след тях по пристана. Грабна пушката от ръцете на Вилан. — Трябва да се кача някъде нависоко. Създайте им малко работа, моля.
— Йеспер… — обади се хлапето.
— Никой да не мине покрай вас, ясно? Ако превземат шхуната, свършени сме.
Видно бе, че хората, които ги преследваха, нямаха за цел единствено да осуетят отплаването им. Не, те ги искаха мъртви.
Йеспер стреля по първите двама, които водеха атаката. Единият падна, другият се метна наляво зад носа на някаква рибарска лодка. Йеспер натисна още три пъти спусъка, после хукна към мачтата и започна да се катери.
Чуваше престрелката под себе си. Десет крачки нагоре по мачтата, двайсет, ботушите му се закачаха в такелажа. Да ги беше събул. Беше на две крачки от наблюдателната платформа, когато жежка болка прониза бедрото му. Кракът му се подхлъзна и той увисна високо над палубата, впил потни ръце във въжетата. Опита се да намери някаква опора с пръстите на краката си. Десният беше почти безполезен заради огнестрелната рана, затова последните педи Йеспер се изтегли кажи-речи само на ръце, които трепереха неудържимо, докато сърцето му се блъскаше като уплашена птичка в гърдите. Всичките му сетива бяха като подпалени. На това му се вика фокус, несравнимо по-добър от печеливша ръка на игралната маса.
Не спря да си почине. Нагласи ранения си крак в такелажа, без да обръща внимание на болката, подпря удобно пушката и се зае да отстреля всеки, който попадне на мерника му.
„Четири милиона крюге“ — повтаряше си той, докато презареждаше и търсеше поредния враг. Видимостта беше слаба заради мъглата, но именно умението му с огнестрелните оръжия го беше задържало при Утайките дори след като дълговете му удариха тавана и стана ясно, че Йеспер обича картите повече, отколкото късметът обича него. Четири милиона крюге щяха да изплатят дълга му и да му осигурят охолен живот за много дълго време.
Видя Нина и Матиас. Опитваха се да стигнат до кея, но поне десетина мъже им препречваха пътя. Каз тичаше в обратната посока, а Иней не се виждаше никаква, макар че това нищо не значеше, идеше ли реч за Привидението. Като нищо можеше да виси от платната на две крачки от него, без той да подозира.
— Йеспер!
Крясъкът дойде от ниското долу и мина секунда, докато Йеспер разбере, че го вика Вилан. Не му обърна внимание и се прицели отново.
— Йеспер!
„Ще убия малкия тъпак.“
— Какво искаш бе? — ревна надолу той.
— Затвори си очите!
— Не можеш да ме целунеш оттам, Вилан, далече си.
— Направи го!
— Дано имаш основателна причина! — ревна отново Йеспер и стисна клепачи.
— Затвори ли ги?
— По дяволите, Вилан, да, зат…
Чу се пронизителен вой, после през клепачите на Йеспер лумна ярка светлина. Щом светлината избледня, той предпазливо отвори очи.
Видя долу мъже да се лутат слепешката след светлинната бомба, която им беше сервирал Вилан. За разлика от тях, Йеспер виждаше отлично. „Не е зле като за търговска издънка“ — помисли си той и откри огън.
12. Иней
Преди изобщо да стъпи на опънато въже, дори за тренировки, Иней се научи как да пада. Баща й я научи как да пази главата си и да намали силата на удара, като не се бори със собствената си инерция. Веднага щом взривът в пристанището я вдигна във въздуха, тя се сви на топка, готова да се превърти, щом падне на земята. Удари се силно, но след секунди беше на крака. Хвърли се зад един сандък, ушите й звънтяха, усещаше носа си опърлен отвътре заради острата миризма на барут.