Провери ножовете си, като повтаряше наум имената им. Винаги правеше така, когато усещаше, че може да възникне проблем. От тази инвентаризация имаше практическа полза, но не само това — носеше й утеха. Ножовете бяха нейните неизменни спътници и Иней обичаше да е сигурна, че са готови за всяка изненада, която нощта може да поднесе.
Видя Каз и другите близо до голямата каменна арка при източния вход на Борсата. Три думи бяха вдълбани в камъка над тях — Enjent, Voorhent, Almhent. Трудолюбие, Почтеност, Благоденствие.
Движеше се близо до затворените капаци на търговските витрини покрай площада, заобикаляше локвичките светлина около газените улични лампи. Вгледа се пътьом в отряда, който Каз беше довел със себе си — Дирикс, Роти, Муден и Кийг, Аника и Пим, както и секундантите, които си беше избрал за тазнощните преговори — Йеспер и Големия Болиджър. Ръгаха се с лакти, побутваха се, смееха се на висок глас и току потропваха с крака заради внезапния студ, сковал града от няколко дни, последен напън на зимата, преди да се възцари пролетта. До един бяха побойници и пройдохи, подбрани сред младите членове на Утайките, хората, на които Каз имаше най-голямо доверие. На Иней не й убягнаха отблясъкът на ножовете, затъкнати в коланите им, оловните тръби, тежките вериги, дръжките на брадви, подсилени с ръждясали пирони, както и мазната лъскавина на някое и друго огнестрелно дуло. Тя се присъедини тихо към групата и огледа сенките край Борсата за шпиони на Черните шипове.
— Три кораба! — тъкмо казваше Йеспер. — Шуански. Клечаха си в Първо пристанище с извадени оръдия и развени червени флагове, натъпкани със злато до платната.
Големия Болиджър подсвирна тихо.
— Ще ми се и аз да ги бях видял.
— На мен пък ми се ще да ги бях обрал — отвърна Йеспер. — Половината Съвет на търговците беше там, кудкудякаха и дърдореха, чудеха се какво да правят.
— Нима не искат Шу да си платят дълговете? — попита Големия Болиджър.
Каз поклати глава и тъмната му коса улови светлината на уличната лампа. Беше като сглобен от прави линии и остри ъгли, но сглобката беше направена майсторски — силно изразена челюст, стройна снага, вълнено палто върху широки рамене.
— И да, и не — каза той с дрезгавия си глас. — Винаги е добре една държава да ти е задължена. Така по-лесно се водят преговори.
— Може пък на Шу да им е писнало от лесните преговори — каза Йеспер. — Иначе защо ще пращат всичкото злато наведнъж. Дали те са видели сметката на търговския посланик, как мислиш?
Каз спря погледа си върху Иней, неслучайно, а рязко. Вече от седмици Кетердам беше като разбунен кошер заради убийството на посланика. То едва не бе съсипало окончателно отношенията между Керч и Новий Зем, а Съветът на търговците беше в истерия. Земените обвиняваха Керч. Керч подозираше Шу. Каз не даваше пет пари кой е отговорен. Интересът му към убийството беше породен от съвсем друга причина — още не можеше да проумее как е било извършено. В един от големите коридори на градския съвет, пред погледа на десетина правителствени чиновници, земенският търговски посланик влязъл в една от умивалните. Никой друг не влязъл след него, нито излязъл от помещението, но когато адютантът му почукал на вратата няколко минути по-късно, отговор не последвал. Разбили вратата и открили посланика по лице върху белите плочки, с нож в гърба, а кранът на мивката още бил отворен и водата течала.
Каз беше пратил Иней да огледа местопрестъплението след края на работния ден. Умивалнята нямаше друг вход, нито прозорец или отдушник, а дори Иней не владееше изкуството да се провира през водопроводни тръби. И въпреки това земенският посланик беше мъртъв. Каз мразеше неразрешимите загадки и двамата с Иней измислиха куп теории как е станало убийството, но нито една не отговаряше на фактите. Ала тази нощ имаха по-непосредствени проблеми.
Каз даде знак на Йеспер и Големия Болиджър да оставят оръжията си. Уличният закон изискваше при преговори от този вид всеки лейтенант да бъде придружен от двама свои войници, нещо като секунданти, невъоръжени. Преговори. Думата звучеше измамно, твърде порядъчно някак, старомодно дори. Каквото и да диктуваше уличният закон, тази нощ вонеше на насилие.
— Хайде, дай пищаците — каза Дирикс на Йеспер.
Йеспер въздъхна издълбоко и свали колана с кобурите. Наистина не изглежда добре без тях, помисли си Иней. Сякаш се е разделил с част от себе си. Земският стрелец беше дългокрак и тъмнокож нервак, който все не можеше да си намери място. Притисна устни към перлените дръжки на любимите си револвери за една последна скръбна целувка.