— Частни учители от университета и хлапето можа да измисли само това? „Бяха ни спретнали засада“?
Вилан се изчерви.
— Престани да ме наричаш „хлапе“. На една и съща възраст сме.
— Другите имена, които ще ти измисля, също няма да ти харесат. Знам, че беше засада. Това не обяснява как са разбрали, че ще бъдем там. Може би Големия Болиджър не е бил единственият шпионин на Черните шипове сред Утайките.
— Гийлс няма нито мозъка, нито ресурсите да отвърне на удара толкова бързо и силно — обади се Каз.
— Сигурен ли си? Щото бая силно ни удариха, ако питаш мен.
— Хайде да попитаме. — Каз закуцука към Оомен, когото Роти охраняваше.
„Намушках твоето Привидение — беше се изкискал Оомен, когато Каз го намери свит на земята. — Здравата я намушках.“ Каз сведе поглед към кръвта на бедрото му и каза: „Изглежда, и тя те е мушнала“. Но нещо явно й беше попречило, иначе Оомен нямаше да говори повече с никого. Каз го фрасна по главата с бастуна и заръча на Роти да го завлече на кораба, докато той намери Иней.
Сега Хелвар и Йеспер довлякоха Оомен до парапета с вързани на гърба ръце.
— Изправете го.
Хелвар награби бияча с едната си голяма лапа и го надигна от палубата.
Оомен се ухили, гъстата му бяла коса лепнеше по широкото чело.
— Хайде да ми кажеш защо толкова много Черни шипове се оказаха на пристанището тази нощ — започна Каз.
— Длъжници ти бяхме.
— Трийсетина мъже и престрелка на публично място? Не ми се вярва.
Оомен се изкиска.
— Гийлс не обича да му натриват носа.
— Мозъка на Гийлс мога да го събера във върха на ботуша си, а Големия Болиджър беше единственият му източник на информация в Утайките.
— Може пък той да…
Каз го прекъсна:
— Искам да си помислиш много внимателно, Оомен. Гийлс вероятно те мисли за мъртъв, така че правилата за размяна не важат. Мога да правя с теб каквото си поискам.
Оомен го заплю в лицето.
Каз извади носна кърпичка от джоба на палтото и грижливо изтри лицето си. Мислеше си за Иней, отпусната безжизнено на масата долу, мислеше си за тялото й в ръцете си.
— Дръжте го — каза той на Йеспер и фйерданеца.
Тръсна ръка и нож за вадене на стриди се озова в ръката му. Винаги имаше поне два ножа, скрити тук и там в дрехите. А този дори не го броеше — малко ножче с тънко острие и много остър връх.
Направи тънък разрез през окото на Оомен — от вътрешния край на веждата до скулата, — а преди нещастникът да си е поел дъх за писък, направи още един разрез в противоположната посока, така че да се получи идеален хикс. Сега вече Оомен се разпищя.
Каз изтри ножчето, върна го в ръкава си, после бръкна с пръсти — с все ръкавицата — в очната ямка на Оомен. Биячът пищеше и се дърпаше неистово, докато Каз захващаше окото му и го издърпваше навън, провлачил очния нерв. Кръв се разля по лицето на Оомен.
Каз чу как Вилан повръща. Метна окото през борда, после натика със сила кърпичката си, същата, с която беше изтрил слюнката от лицето си, в дупката. Стисна челюстта на Оомен и ръкавиците му оставиха кървави следи по брадичката на бияча. Действията му бяха плавни и прецизни, сякаш раздаваше карти във Вранския клуб или отключваше с шперц лесна ключалка, но гнева си усещаше нажежен, лудешки, непознат. Нещо в него беше скъсало каишката си.
— Чуй ме — изсъска той в лицето на Оомен. — Имаш две възможности. Ще ми кажеш каквото знаеш и ще те оставим на следващото пристанище с достатъчно пари в джоба да те закърпят и да си хванеш кораб за Керч. Или ще ти извадя и другото око и ще проведа същия разговор със слепец.
— Беше обикновена задача — разприказва се Оомен. — Платиха на Гийлс пет хиляди крюге да мобилизира всички Черни шипове. Привлякохме и част от Чайките да помогнат.
— Тогава защо не наехте още хора? Защо не се подсигурихте?
— Щото трябваше да сте на шхуната, когато се взриви! А ние да се погрижим, ако има някой закъснял.
— Кой ви нае?
Оомен се поколеба, засмука устната си, сополи се стичаха от носа му.
— Не ме карай да те питам пак, Оомен — тихо рече Каз. — Който и да ви е наел, не може да те защити сега.
— Той ще ме убие.
— А аз ще те накарам да си мечтаеш за смърт, така че избирай внимателно.
— Пека Ролинс — разрева се Оомен. — Беше Пека Ролинс!
Въпреки собствения си шок Каз забеляза как реагираха Йеспер и Вилан. Хелвар не се стресна, но пък той не знаеше достатъчно.
— Светци! — изпъшка Йеспер. — Яко сме прецакани.
— Ролинс лично ли води отряда? — обърна се Каз към Оомен.
— Какъв отряд?
— Отрядът във Фйерда.