— Не знам за никакъв отряд. Нашата задача беше да ви спрем, преди да сте напуснали пристанището.
— Ясно.
— Имам нужда от лекар. Ще ме заведеш ли при лекар?
— Разбира се — кимна Каз. — Оттук.
Сграбчи Оомен за реверите, отлепи го от палубата и го метна на парапета.
— Казах ти каквото искаше да знаеш! — разпищя се биячът. — Направих каквото поиска!
Изглеждаше кльощав, но се оказа изненадващо силен — силен по селски, също като Йеспер. Сигурно беше отраснал на нивите.
Каз се приведе към него, така че само Оомен да чуе думите му:
— Моето Привидение би ме посъветвало да проявя милост. Но благодарение на теб сега тя не е тук да те защити.
И без да каже нищо друго, го бутна зад борда.
— Не! — извика Вилан и се наведе през парапета, потресен и пребледнял, загледан с разширени очи в давещия се човек. Молбите на бияча се чуваха дори след като обезобразеното му лице изчезна в мъглата.
— Ти… ти каза, че ако ти помогне…
— И ти ли искаш през парапета? — попита го Каз.
Вилан си пое дълбоко дъх, сякаш да вдиша кураж от въздуха, и заекна:
— М-мен няма да ме хвърлиш през борда. Трябвам ти.
„Защо хората постоянно казват това?“
— Може би — рече Каз. — Но в момента не разсъждавам трезво.
Йеспер сложи ръка на рамото на Вилан.
— Остави.
— Ама не е редно да…
— Вилан — прекъсна го Йеспер и го разтърси леко, — може и да не сте стигнали до тоя урок с частните ти учители, но запомни от мен, че не ти трябва да спориш с човек, който е покрит с кръв и има нож в ръкава си.
Вилан стисна устни на тънка черта. Каз не знаеше дали хлапето е повече ядосано, или уплашено, но и не му пукаше особено. Хелвар стоеше като мълчалив страж, наблюдаваше всичко, позеленял от морската болест под златната четина на брадата си.
Каз се обърна към Йеспер:
— Намери някакви окови за Хелвар да го пазят от глупави мисли — каза той и се отправи към рампата. — А за мен намери чисти дрехи и донеси прясна вода.
— Че откога ти станах прислужник?
— Човек с нож, помниш ли? — каза Каз през рамо.
— Човек с пушка! — извика Йеспер след него.
Каз отвърна с пестящ време жест, при който доминираща позиция имаше средният пръст, после изчезна под палубата. Искаше гореща вана и бутилка бренди, но щеше да се задоволи с малко усамотение и кофа вода, колкото да измие от себе си вонята на кръв.
Пека Ролинс. Името гърмеше в главата му като пукот на огнестрелно оръжие. Всичко винаги се свеждаше до Пека Ролинс, човека, отнел му всичко. Същият човек, който сега стоеше на пътя му към най-голямото приключение в историята на Кацата. Дали щеше да изпрати някого, или сам щеше да поведе отряда си и лично да отмъкне Бо Юл-Баюр?
В мъждивата теснотия на каютата си Каз прошепна:
— Тухла по тухла.
Винаги се беше изкушавал да убие Пека Ролинс, но това нямаше да е достатъчно. Искаше първо да го съсипе. Искаше Ролинс да страда така, както беше страдал той, както беше страдал Йорди. А да отмъкне трийсет милиона крюге изпод алчния нос на Пека Ролинс щеше да е отлично начало. Може би Иней е била права все пак. Може би съдбата си правеше труда да наглежда и хора като него.
14. Нина
В малката каюта, преоборудвана набързо като импровизиран лазарет, Нина се опита да пренареди тялото на Иней по правилния начин, нещо, за което не беше обучена.
През първите две години от обучението си в столицата на Равка всички Корпоралки учеха заедно, слушаха едни и същи лекции, правеха едни и същи аутопсии. След това обаче обучението им тръгваше в различни посоки. Лечителите усвояваха сложното изкуство на медицината, а сърцеломите ставаха войници — учеха се как да причиняват рани, а не как да ги лекуват. В основата лежеше една и съща сила, но подходът към нея беше много различен. Живите по правило изискваха от теб много повече от мъртвите. Поразяващият удар беше продукт на бързо мислене и ясно намерение. Лечителството беше бавно, предпазливо, ритъм, който изисква внимателен анализ на всяко незначително решение. Дребните задачи, които беше поемала по заръка на Каз през изминалата година и нещо, помагаха, както и заниманията й в Бялата роза, където променяше настроенията и лицата на клиентите си.
Сега обаче Нина гледаше Иней и искрено съжаляваше, че събитията бяха прекъснали образованието й без време. Гражданската война в Равка избухна, докато тя още се учеше в Малкия дворец, и принуди студентите да минат в нелегалност. А след като сраженията приключиха и прахът се слегна, цар Николай реши, че е по-важно малкото останали гришански воини да продължат подготовката си на терен, затова Нина изкара интензивен курс на обучение за някаква си половин година, преди да я изпратят на първата й мисия. По онова време тя не бе имала нищо против, тъкмо обратното — вълнуваше се от новите предизвикателства. Сега би била благодарна за всяка допълнителна седмица в училище.