Иней имаше структура на акробат, беше гъвкава и атлетична, цялата мускули и тънки кости. Ножът беше проникнал високо под лявата й ръка. Оцеляла беше на косъм. Малко по-надълбоко оръжието е щяло да стигне до сърцето й.
Не можеше просто да затвори раната, както бе направила с Вилан. Това не би спряло вътрешното кървене. Затова се бе опитала да спре кървенето отвътре навън. Смяташе, че се е справила достатъчно добре, но Иней беше загубила много кръв, а Нина не знаеше как да оправи това. Чувала бе, че някои лечители преливат кръв от друг човек, но имало опасност преливането да убие пациента, ако не избереш правилно кръводарителя. Тази процедура не й беше по силите.
Затвори външната рана и зави Иней с тънко вълнено одеяло. Повече нищо не можеше да направи за нея, освен да следи пулса и дишането й. Докато прибираше ръцете на Иней под завивката, Нина видя грозния белег от вътрешната страна на ръката й. Плъзна нежно пръст по грапавата тъкан. Вероятно остатък от пауновото перо, татуировката, която носеха членовете на Менажерията, Екзотичната къща. Някой се беше опитал да премахне татуса и си беше оставил ръцете.
Водена от любопитство, Нина повдигна другия й ръкав. Там кожата беше гладка и чиста. Явно Иней не си беше татуирала враната и чашата, знакът, който всички пълноправни членове на Утайките носеха с гордост. Съюзите в Кацата бяха непостоянни, но бандата, към която принадлежиш, беше твоето семейство, единствената защита, която имаше значение. Самата Нина имаше две татуировки. На лявата си ръка носеше знака на Бялата роза. По-важна беше тази на дясната — врана, която се опитва да пие от почти празен бокал. Този татус обявяваше пред света, че Нина принадлежи към Утайките и е под тяхна защита.
Иней беше член на Утайките по-дълго от Нина и въпреки това нямаше татуировка. Странно. При това беше не какъв да е член, а сред най-ценните активи на бандата и сред най-доверените хора на Каз — доколкото Каз се доверяваше на когото и да било. Нина си спомни лицето му, когато оставяше Иней на масата. Беше си старият Каз — студен, груб и невъзможен, — но под целия този гняв имаше и още нещо. Или пък Нина позволяваше на романтизма си да вижда несъществуващи неща.
Каква глупачка само! Не би пожелала любов и на най-големия си враг. Любовта е гост, когото посрещаш с отворени обятия и от когото не можеш да се отървеш.
Приглади назад правата черна коса на Иней.
— Оправи се, моля те — прошепна тя.
Гласът й прозвуча неуверено в малката каюта, умолително. Не като гласа на гришански воин, нито като гласа на обръгнала Утайка. Звучеше като малко момиченце, което не знае какво прави. И точно така се чувстваше. Като недоучило момиченце, което си играе на чичо доктор. Твърде рано я бяха пратили на първата й мисия. Навремето Зоя беше казала същото, но Нина го удари на молби, а и имаха нужда от нея, така че по-възрастната гришанка накрая отстъпи.
Зоя Назяленски — могъща вихротворка, изключителна красавица и толкова надменна, че с едно повдигане на веждата съсипваше крехкото самочувствие на младата Нина. Нина я боготвореше. „Безразсъдна, глупава и разсеяна“ — Зоя я беше наричала с всички тези епитети, както и с други, още по-лоши.
— Била си права, Зоя. Доволна ли си сега?
— Малко ми се вие свят — обади се Йеспер от прага.
Нина се стресна и вдигна глава. Стрелецът се полюляваше леко на пети и пръсти.
— Коя е Зоя? — попита той.
Нина се тръсна на един стол.
— Никоя. От Триумвирата на Гриша.
— Виж ти! Онези, дето ръководят Втора армия?
— Каквото е останало от нея. — Повечето гришански воини на Равка загинаха по време на гражданската война. Други избягаха. Нина разтърка уморените си очи. — Знаеш ли кой е най-добрият начин да намериш гришанин, който не иска да бъде намерен?
Йеспер потърка тила си, поглади револверите си, после пак взе да си търка тила. Този човек не се кротваше и за миг.
— Не съм се замислял — каза той.
— Оглеждай се за чудеса и чуй какви приказки разказват на децата преди лягане.
Следвай историите за вещици и гоблини за необясними случки. Понякога те бяха плод на обикновено суеверие, разбира се, но често в основата на местния фолклор имаше зрънце истина — хора, родени с дарба, която страната им не разбира. Нина се беше научила да отсява този вид легенди почти безпогрешно.