— Чини ми се, че щом не искат да бъдат намерени, не е редно хората изобщо да ги търсят.
Нина го стрелна с мрачен поглед.
— Кажи го на дрюскеле. Те преследват Гриша навсякъде.
— И всичките ли са чаровници като Матиас?
— Има и по-лоши.
— Търся му окови за краката, между другото. Каз ме праща по странни задачи.
— Искаш ли да се сменим? — уморено подхвърли Нина.
Трескавата енергия внезапно напусна кльощавата фигура на Йеспер. Той утихна като никога, вперил поглед в Иней. Поглеждаше я за пръв път, откакто бе цъфнал на прага, даде си сметка Нина. „Нарочно не я е поглеждал — помисли си тя. — Не е искал да я погледне.“ Одеялото се надигаше едва доловимо заедно с плиткото дишане на сулийката. Когато Йеспер се обади отново, гласът му прозвуча напрегнато и пискливо като струните на инструмент, настроен на твърде висока тоналност.
— Тя не може да умре — каза той. — Не по този начин.
Нина се вгледа озадачено в лицето му.
— Не по този начин?
— Не може да умре — повтори той.
Заляха я яд и объркване. Не знаеше дали да стисне Йеспер в прегръдките си, или да се разкрещи.
— Светци! — каза накрая. — Йеспер, правя всичко по силите си.
Той се размърда и тялото му се върна към живот.
— Извинявай — рече смутено и нескопосано я плесна по рамото. — Вършиш чудесна работа.
Нина въздъхна.
— Не ти се получава, Йеспер. Нямаш ли рус гигант за оковаване?
Той се плесна по челото и се врътна кръгом.
Колкото и да я дразнеше дългокракият стрелец, Нина се изкуши да го извика обратно. Останала сама в каютата, нищо не я отвличаше от гласа на Зоя и от ясната мисъл, че въпреки старанието си не е достатъчно добра.
Кожата на Иней беше твърде студена. Нина опря длани на раменете й и се опита да ускори малко кръвообращението, колкото да повиши телесната й температура.
Не беше казала цялата истина на Йеспер. Триумвиратът не просто се опитваше да спаси Гриша от фйерданските ловци на вещици. Изпращали бяха мисии до Странстващия остров и Новий Зем, защото Равка имаше нужда от войници. Издирваха Гриша, минали в нелегалност, и ги убеждаваха да се преместят в Равка и да служат на короната.
Нина беше твърде млада да участва в гражданската война, но се включи ентусиазирано в опита да се възстанови Втора армия. Дарбата й за чужди езици — говореше шу, келски, сулийски, фйердански и дори малко земски — я правеше достатъчно ценна, толкова, че накрая дори Зоя отстъпи въпреки колебанията си. Съгласи се Нина да придружи нея и група изпитващи на мисия до Странстващия остров и там, въпреки лошите предчувствия на Зоя, Нина се справи блестящо. Облечена като обикновена пътничка, тя влизаше в таверни и крайпътни ханове, подслушваше какво си говорят хората, включваше се в разговорите, а после докладваше в лагера какво е научила.
„Ако ще пътуваш към Марохин дол, гледай да не замръкваш на пътя. Неспокойни духове бродят по онези места и бури се извиват от нищото.“
„О, вещицата от Фелс съществува, казвам ти. Моя втора братовчедка ходила при нея заради пристъп на цифил и се кълне, че й минало веднага. Как така не е добре с главата братовчедка ми? Ти не си добре с главата.“
Откриха две гришански семейства, които се криеха в уж магическите пещери на Истамир, а във Фенфорд спасиха от побеснялата тълпа майка, баща и две момчета, всичките огнетворци. Дори нападнаха роботърговски кораб близо до пристанището на Лефлин. Сортираха бежанците и онези без гришански способности изпратиха по домовете им. Другите, чиито способности бяха потвърдени от изпитващите, получиха убежище в Равка. Само старата сърцеломка, позната като вещицата от Фелс, отказа предложението и предпочете да остане където си беше.
— Ако искат кръвта ми, нека се пробват — засмя се тогава тя. — Да видим кой чия кръв ще пролее.
Нина говореше келски като роден език и обичаше да се предрешава като различен човек във всяко градче. Но въпреки забележителните й успехи Зоя не беше доволна.
— Да ти се удават езици, не е достатъчно — повтаряше намусено тя. — Трябва да се научиш да… да бъдеш по-малка. Твърде шумна си, твърде приказлива, хората лесно те запомнят. А това води до неприемлив риск.
— Зоя — рече изпитващият, който пътуваше с тях, — успокой се.
Той беше жива муска, усилвател. След като умреше, костите му щяха да усилват гришанската сила, също като зъбите от акула или мечите нокти, които други Гриша носеха със себе си. Докато беше жив обаче, способностите му бяха безценни, защото умееше да долавя гришанската дарба с едно нищо и никакво докосване.