Вълна от страх заля Нина, вибрациите на същия страх се върнаха към нея и от другите пленници в килията. Предупреждение, от което не можеха да се възползват.
В училище Нина беше обсебена от дрюскеле. Те бяха създанията от кошмарите й, с белите си вълци, острите ножове и конете, които отглеждаха специално за битките си с Гриша. Този страх беше причината да овладее езика им до съвършенство и да научи възможно най-много за нравите и порядките им. Това беше нейният начин да се подготви за неизбежната битка. А Ярл Брум… Той несъмнено беше най-лошият сред тях.
Беше легенда, чудовището, което дебне в мрака. Дрюскеле съществуваха от стотици години, но под неговото ръководство числеността им се бе удвоила, а ефективността им бе скочила неимоверно. Той беше въвел промени в подготовката и обучението им, развил бе нови техники за изкореняването на Гриша във Фйерда, ръководеше набези по границата с Равка, започнал бе да преследва гришански ренегати и в други земи, дори нападаше роботърговски кораби, за да „освободи“ гришанските пленници — с единствената цел да ги окове на нова сметка и да ги прати във Фйерда за съд и екзекуция. Нина си бе представяла как един ден ще се изправи лице в лице с Брум, за да му отмъсти, било като храбър воин, било в ролята на умел шпионин. Не си беше представяла, че ще се озове пред него заключена в клетка, недохранена, с вързани ръце и облечена в дрипи.
Брум явно си даваше сметка какъв ефект ще предизвика името му. Изчака дълго, преди да продължи на отличен келски:
— Виждате пред себе си следващото поколение дрюскеле, свещения орден, натоварен със задачата да защити суверенната фйерданска нация, като изкорени гришанските плевели. Те ще ви отведат във Фйерда, за да бъдете съдени, и така ще си спечелят офицерски чин. Те са най-силните и най-добрите от нашия вид.
„Обикновени пройдохи“ — помисли си Нина.
— Моля ви — каза един от пленниците. — Аз не съм направил нищо. Фермер съм. С нищо не съм ви навредил.
— Вие сте обида към Дйел — отвърна Брум. — Вие сте мерзост върху лицето на земята. Ти говориш за мир, но за какво ще говорят децата ти, когато им предадеш демоничните си способности? А техните деца? Аз пазя милостта си за беззащитните мъже и жени, изтерзани от гришанската измет. — Той се обърна към дрюскеле и продължи на фйердански: — Добра работа, момчета. Потегляме към Дйерхолм незабавно.
Младежите само дето не се пръснаха от гордост, а щом Брум излезе от трюма, взеха да се тупат по раменете и да се смеят с облекчение и самодоволство.
— Добра работа и още как! — каза един от тях на фйердански. — Петнайсет гришани на път към Ледения палат!
— И това ако не ни спечели зъбите…
— О, със сигурност.
— Добре, щото ми омръзна да се бръсна всяка сутрин.
— Аз ще си пусна брада до пъпа.
Един се пресегна през решетките и хвана Нина за косата.
— Тази ми харесва. Още е хубава и закръглена. Дали да не отворим килията и да я поизмием с маркуча?
Младежът с коса като старо злато дръпна ръката на приятеля си.
— Какво ти става бе? — каза той. Обаждаше се за пръв път, откакто Брум беше излязъл. Нина изпита благодарност, но чувството повехна при следващите му думи: — Наистина ли би легнал с куче?
— Кажи ми как изглежда кучето и ще ти отговоря.
Другите избухнаха в гръмогласен смях и тръгнаха на групички към стълбата, която водеше към горната палуба. Онзи, който я беше оприличил на животно, се оказа последен и миг преди да изчезне след колегите си Нина извика след него на ясен съвършен фйердански:
— За какви престъпления?
Той застина, а когато се обърна да я погледне, в очите му светеше омраза. Нина не трепна.
— Говориш езика ми? Да не си служила на северната равкийска граница?
— Келка съм — излъга тя. — Говоря всякакви езици.
— Поредната вещерска способност.
— Ако под вещерска способност имаш предвид, че обичам да чета, тогава — да. Вашият командир каза, че ще бъдем съдени за престъпленията си. Искам да знам какво престъпление съм извършила.
— Ще бъдете съдени за шпионаж и престъпления срещу хората.
— Ние не сме престъпници — обади се от пода един фабрикатор на лош Фйердански. Хвърлили го бяха в килията отдавна и беше твърде слаб да се изправи. — Ние сме обикновени хора — фермери, учители.
„Не и аз — помисли си мрачно Нина. — Аз съм воин.“
— Ще бъдете съдени — каза дрюскеле. — Не че боклуци като вас го заслужават.
— Колко гришани са били оправдани? — попита Нина.
Фабрикаторът изпъшка.
— Не го дразни. Няма да промениш мнението му.
Но тя стисна силно решетките с вързаните си ръце и повтори: