— Колко? И колко сте изпратили на кладата?
Младежът й обърна гръб.
— Чакай!
Не й обърна внимание.
— Чакай! Моля те! Само… само малко прясна вода. Не би ли дал вода на кучетата си?
Той спря с ръка върху дръжката на вратата.
— Онова не трябваше да го казвам. Кучетата поне са верни, ако не друго. Верни са на глутницата. Не трябваше да ги обиждам, като ги оприличавам на вас.
„Ще те дам за храна на глутница прегладнели хрътки“ — помисли си Нина. Но на глас каза само:
— Вода. Моля те.
Той изчезна зад вратата. Нина го чу как се качва по стълбите, после и затръшването на капака.
— Напразно се мориш — поклати глава фабрикаторът. — Няма да видиш добро от този.
Но малко по-късно младежът се върна с тенекиено канче и ведро прясна вода. Остави ги в килията и затвори решетката, без да каже дума. Нина помогна на фабрикатора да пие, после изгълта жадно едно канче на свой ред. Ръцете й трепереха толкова силно, че половината вода се разля по блузата й. Фйерданецът й обърна гръб и Нина със задоволство разбра, че го е засрамила.
— Бих убила за една баня — подразни го тя. — Ако искаш, може ти да ме изкъпеш.
— Не ми говори — изръмжа той на път към вратата.
Повече не се върна и пленниците изкараха три дни без прясна вода. Но когато ги удари бурята, онова тенекиено канче й спаси живота.
Нина се стресна изведнъж и осъзна, че е клюмнала глава. Задрямала ли беше?
Матиас стоеше в коридора пред каютата. Изпълваше цялата врата, твърде висок за ниските тавани под палубата. От колко ли време я гледаше?
Побърза да провери пулса и дишането на Иней и си отдъхна — изглеждаха стабилни.
— Заспала ли бях? — попита тихо.
— Дремеше.
Тя се протегна и примигна в напразен опит да прогони изтощението.
— Но не съм хъркала? — попита тя. Матиас не каза нищо, само я гледаше с ледените си очи. — Дали са ти бръснач?
Окованите му ръце се вдигнаха към прясно обръснатата брадичка.
— Йеспер ми помогна.
Явно се беше погрижил и за косата му. Сплъстените руси кичури, които преди стърчаха на всички страни, сега бяха подстригани. Косата му пак беше много къса, по-скоро златист мъх върху кожата на скалпа, през който прозираха синините и порязванията от последната му битка в Адската порта.
Но сигурно се е зарадвал да се отърве от брадата, помисли си Нина. Докато един дрюскеле не завърши успешно своя собствена мисия и не бъде повишен в офицерски чин, нямаше право да си пуска брада. Ако Матиас беше завел Нина на съд в Ледения палат, щеше да получи разрешение. Щеше да носи сребърната вълча глава на офицерите. От тази мисъл й призля. „Поздравления за повишението в по-висок чин убиец.“ Нищо, поне си спомни с кого точно си има работа. Изправи гръб и вирна брадичка.
— Хйе марден, Матиас? — попита тя.
— Недей — каза той.
— Предпочиташ да говоря на керчски?
— Не искам родният ми език да излиза от устата ти. — Очите му се спряха върху устните й и тя се изчерви напук на всичко.
Продължи на фйердански, искаше да го ухапе, да го нарани:
— Но на теб винаги ти е харесвало как говоря твоя език. Казваше, че от моята уста звучи по-чист.
Вярно беше. Матиас искрено харесваше акцента й с гласни като на принцеса, който Нина бе усвоила благодарение на учителите си в Малкия дворец.
— Не прекалявай, Нина — каза той. Неговият керчски беше грозен и груб, с гърления акцент на крадците и убийците в затвора. — Обещаното помилване е като сън, който лесно се забравя. Много по-ясен е споменът за пулса ти, който утихва под пръстите ми.
— Ами пробвай — ядоса се тя. Писнало й бе от заплахите му. — Сега ръцете ми не са вързани, Хелвар.
Сви леко пръсти и Матиас ахна, както можеше да се очаква. Току-що беше ускорила пулса му.
— Вещица — изсъска той и се хвана за гърдите.
— О, дай нещо ново. Сигурна съм, че си измислил поне стотина нови обиди по мой адрес.
— Хиляда — изръмжа той, докато пот избиваше по челото му.
Нина отпусна пръсти засрамено. Какви ги вършеше? Наказваше ли го? Играеше си с него? Той имаше пълното право да я мрази.
— Върви си, Матиас. Имам пациентка. — Обърна се да провери температурата на Иней.
— Ще живее ли?
— Какво ти пука?
— Пука ми, естествено. Тя е човешко същество.
Нина се досети как свършва това изречение. Тя е човешко същество… „за разлика от теб“, фйерданите не вярваха, че Гриша са човешки същества. Дори за животни не минаваха в техните представи, а за нещо низше и демонично, мерзост, заразна чума.