Някой беше сварил кафе — екипажът отпиваше от медни чаши с керамични капачета. Хрумна му мисълта да свали една чаша кафе на Нина, но побърза да я прогони. Не беше длъжен да се грижи за нея, нито да каже на Брекер, че е време някой да я смени. Стисна пръсти в юмрук и се загледа в ожулените си кокалчета. Тя беше посяла тази слабост в него.
Брекер го повика с жест на бака, където с Вилан и Йеспер се бяха събрали да огледат плановете на Ледения палат далече от очите и ушите на останалите. Тези чертежи ги чувстваше като нож в сърцето. Зидовете, портите, стражите. Непреодолима защита, която би трябвало да разубеди тази банда глупаци, но явно и той беше глупак като тях.
— Защо никъде няма имена? — попита Брекер и махна към чертежите.
— Аз не знам фйердански, а трябва да сме точни в подробностите — каза Вилан. — Това Хелвар трябва да го направи. — Дръпна се инстинктивно назад, когато видя изражението на Матиас. — Просто си върша работата. Какво си ме зяпнал?
Матиас изръмжа.
— Дръж — рече Каз и му метна малък прозрачен диск, който проблесна на слънчевите лъчи.
Демонът беше седнал на една каца с гръб към мачтата, подпрял ранения си крак на едно намотано въже, а проклетият бастун лежеше в скута му. Матиас обичаше да си представя как го чупи на трески и ги пъха една по една в гърлото на Брекер.
— Какво е това?
— Едно от новите изобретения на Раске.
Вилан се размърда веднага.
— Той нали беше експерт по Взривовете?
— Експерт е по всичко — каза Йеспер.
— Стиснете го с кътниците си — обясни Каз, докато раздаваше дискове и на останалите, — но лекичко, без да дъвчете…
Вилан се разкашля и взе да плюе, да драпа с пръсти по устата си. Прозрачен слой беше покрил устните му и се издуваше като жабешка гуша при всяко издишване. Момчето въртеше паникьосано очи.
Йеспер избухна в смях, а Каз само поклати глава.
— Казах да не го дъвчеш, Вилан. Дишай през носа.
Момчето вдиша дълбоко с издути ноздри.
— По-полека бе — каза Йеспер. — Ще вземеш да припаднеш, както си го подкарал.
— Какво е това нещо? — попита Матиас, който още държеше диска в дланта си.
Каз натика своя диск дълбоко в устата си и го нагласи между зъбите и бузата.
— Балеен. Мислех да ги оставя за по-късно, но след засадата очаквам всякакви изненади в открито море. Ако паднете през борда и не можете да изплувате на повърхността, просто го стиснете със зъби. Ще ви осигури въздух за десетина минути. За по-малко, ако изпаднете в паника — каза той с многозначителен поглед към Вилан, после даде нов диск на момчето. — Внимавай с този. — Почука с пръст по чертежите на Ледения палат.
— Имената, Хелвар. И без да пестиш подробности.
Матиас неохотно взе писалката и мастилницата, които Вилан беше приготвил, и се зае да запише имената на сградите и околните пътища. Фактът, че го прави собственоръчно, влошаваше още повече предателството му. Запита се дали не би могъл да се отдели някак от групата, щом пристигнат, да ги предаде на властите и така да спечели отново доверието на своите. Но дали някой в Ледения палат щеше да го познае? Вероятно го смятаха за мъртъв, загинал при корабокрушението, убило най-близките му приятели и командир Брум. Нямаше как да докаже кой е. Щеше да е чужденец, попаднал без покана в Ледения палат, а докато убеди някой служител да го чуе…
— Не ни казваш всичко — рече Брекер, впил тъмните си очи в него.
Матиас се опита да не обръща внимание на ледените тръпки, които го полазиха моментално. Понякога имаше чувството, че демонът може да чете мисли.
— Казвам ви каквото знам.
— Угризенията се отразяват зле на паметта ти. Спомни си условията на сделката ни, Хелвар.
— Добре де — каза Матиас, все по-ядосан. — Искате експертното ми мнение? Планът ви ще се провали.
— Ти дори не знаеш какъв е планът.
— Влизате през затвора, излизате през посолството?
— Това е само началото.
— Няма как да стане. Затворническият сектор е напълно изолиран от останалата част на Ледения палат. Не е свързан с посолството. Няма начин да минете оттам.
— Има покрив, нали така?
— До покрива не може да се стигне — заяви доволно Матиас. — Част от обучението на дрюскеле включва три месеца работа в затвора, с тъмничарите и гришанските пленници. Бил съм там и ти казвам, че до покрива няма достъп именно по тази причина — ако някой успее да се измъкне от килията си, не искаме да хукне на воля из целия комплекс. Затворът няма никаква връзка с другите два сектора във външния кръг. Влезеш ли вътре, няма излизане.